На път за Национален парк Уна
След сутрешната разходка на Пливско езеро и Мелниците, потеглихме към Национален парк Уна в Босна. Времето изглеждаше обещаващо.
Но това не ни попречи на доброто настроение, и затова продължихме да се наслаждаваме на гледките по пътя. По-голямата част от къщите в тази част на Босна са удоволствие за очите – поддържани, със симпатични дворове. И почти не видяхме къща на един етаж – всички бяха на 2-3 етажа.
Част от екипажа подремва, докато ние със Сашето слушаме Каката (GPS) и следим табелките по пътя.
Точно за там сме тръгнали, към дъжда.
Национален парк Уна е разположен в северозападната част на Босна и Херцеговина, по протежение на хърватската граница и е на около 30 км от Национален парк Плитвички езера. На територията на парка може да се отдадете на колоездене, рафтинг, кану, каяк, риболов, гмуркане в изумрудените води на река Уна. Може да посетите средновековната крепост над Кулен Вакуф (Kulen Vakuf), водопадите при Мартин брод (Martin brod), водопадът Щрбачки бук (Štrbački buk). В зависимост от това, какво искате да видите има няколко входа за Национален парк Уна.
Нашата дестинация е водопад Щрбачки бук и търсим „Entrance 3 – Ćelije“ . Всъщност в предварителния план имах намерение да посетим и водопадите при Мартин брод, но те плановете са за това, да ги променяш в движение. А и така ще си намеря повод отново да се върнем в тази част на Босна.
За да стигнем до „Entrance 3 – Ćelije“ се движим в посока Орашац (Orašac). Малко след това видяхме табелки при един паркинг и завихме надясно.
В този участък минахме по една тясна уличка и покрай няколко къщи и вече бях започнала да се притеснявам ще се справим ли с трасето с кемпера. Кемпера минава, но ако се зададе кола отсреща, няма разминаване.
Продължихме по черният път и стигнахме до пункта за плащане на вход в парка – 7 КМ/ човек. Пътят е с насип и напълно проходим.
Има места на които е малко по-тясно, но се справихме с разминаването. Проблемът е, че може да се отплеснеш по невероятния цвят на река Уна, защото пътят минава покрай нея.
Водопад Щрбачки бук, Босна (Štrbački buk, BiH)
За Щрбачки бук научих от щурата тема на едни симпатични магеланци magelanci.com След като видях снимките на водопада, започнах да проучвам маршрути към Хърватска, които да минават през Национален парк Уна. То пък толкова добре ми се вписа в трасето към Плитвички езера, че беше ясно – отиваме.
Виждате ли къщичката от другата страна на реката – тя се намира в Хърватска. Да ние сме на босненска територия, но от другата страна на реката е Хърватска. Водопада може да се посети и в Босна и в Хърватска, но от страната на Хърватска гледката не е толкова добра.
Водопад Щрбачки бук в цялата му прелест. Снимките не могат да покажат емоцията, която изпитах при срещата си с него.
Височината на водопада е 25 метра.
Водата се спуска с цялата си мощ.
С дъжда не можахме да се разминем, но това не ни попречи на доброто настроение. Отбелязвам го, защото в следващия разказ хич не изглеждам толкова щастлива.
Каквото и да кажа за тази природна красота ще е малко, така че, ако имате възможност се убедете сами колко магнетично е това място.
Точно преди водопада има поляна с беседки за отдих. Чудесно място за релакс.
Нашето мило кемперче самотно на поляната. Точно като отивахме към него се появиха група италианци с няколко коли и много каяци. Явно бяха тръгнали на рафтинг.
Тръгваме обратно по черния път към следващата точка за деня. И се наслаждаваме на изумрудените води на река Уна. По пътя има беседки за почивка и всичко е толкова чисто! Нещо, което за съжаление в българската природа все по-рядко се среща.
Ако имате път в тази част на Босна и Херцеговина, не пропускайте да се насладите на река Уна и водопадите в парка. Ако случайно пък сте в района на Мостар – там се намира още един красив водопад – Кравице. За него съм разказвала тук: Водопад Кравице
Колкото и да не ни се иска да се разделим с тези гледки е време да се отправим към град Бихач – последната точка в Босна, преди да влезем в Хърватска. В Бихач исках да заредим гориво, да си напазаруваме някои неща и евентуално да намерим „ресторан“ с вкусна босненска храна. Имах намерение и да разгледаме самият град, но желанието ми доста бързо се изпари. Стигаме града, намираме набелязаната бензиностанция и пълним резервоара до горе. В съседство виждаме голям супермаркет и решаваме, че сме уцелили джакпота, защото няма да се лутаме къде да пазаруваме. Спираме на паркинга и тръгваме всички дружно към магазина. Съмнителни индивиди започват да се приближават към самотния кемпер и на секундата вземаме решение – Сашо остава в кемпера, ние влизаме в магазина! Оказа се, че в Бихач е пълно с бежанци – буквално на всяка крачка. Взехме набързо каквото ни е необходимо – основно бира и мезета и към касите. И си харесах един огромен кош за пране – ъглов, а цвета идеално подхождаше на банята ни. Представям си физиономията на Сашо ако се бях появила с него. Добре, че разумът надделя и се отказах от тази покупка.
Вече сме на борда, готови да се срещнем с Хърватска. Тръгваме из някакви мистериозни улички в Бихач – Сашо слуша Каката (GPS), аз чета табелките за Granični Prelaz Izačić. След 10-на км вече виждаме граничния пункт и се настройваме за чакане. Имаме късмет, защото минаваме граница в събота и трафика не е толкова голям. Има много хора от Босна, които работят в Хърватска и поради тази причина в петък и неделя граничния пункт е доста натоварен. Минаваме доста бързо паспортния контрол и вече сме в Republika Hrvatska. Още 20км и сме пред „Camping Bear„, Плитвички езера.
За тях ще разкажа в следващата част Плитвички езера – част 4, а сега се отдаваме на заслужена почивка със студено пиво.