Пътешествие до Хърватска

Дойде ред и за новото ни пътешествие до Хърватска. В началото беше просто пътешествие до Хърватска за да видим най-накрая тези Плитвички езера. После реших, че не ни се пътува по скучната магистрала през Сърбия и да вземем да си минем през любимата Босна. И така се започна едно включване на разни интересни места, после пък съкращаване на едните места, за сметка на други, защото времето не стига за всичко и накрая стана – езера, водопади, море, дъжд, накратко мноогооо вода.
Имах време за планиране, но това не ми попречи да се проваля в някои планове. Ако в едно пътешествие няма неочаквани моменти, няма тръпка.

И така, някъде към 22 часа (любимото ни време за тръгване на дълъг път) екипажът е настанен в кемпера и сме готови да тръгнем към познатата Босна и Херцеговина и непознатата Хърватска.
Все още се движим из София и ни спират на първата проверка. Често се спасяваме от излишни драми като видят малката пътешественичка на задната седалка. И сега така – документите и приятна вечер. И малко преди сръбската граница нова патрулка. Започваме със забавата още преди да сме напуснали България. Оказва се, че единият ни фар не свети. Уж го поправихме преди седмица, а той пак дал фира. А ни чака доста път и нощно каране. Спираме на бензиностанцията и Сашо започва с ремонтните дейности. Ех, добре че знае как да се справя в такива ситуации. След половин час вече сме готови, имаме светлини и продължаваме към ГКПП-Калотина. Там минахме сравнително бързо и вече сме на сръбска територия. За вечерта сме си поставили за цел да минем около 230 км.
Първа спирка е Odmorište Autoput A1 около Поjате, Сърбия. „Одморището“ се намира на самата магистрала и е подходящо за дремване. Има заведения, WC и достатъчно място за паркиране, дори и на кемпер. Дремваме няколко часа и сме готови да продължим. В Крагуевац и Чачак попадаме на чудни задръствания, няма излизане от градовете. Забравих да спомена, че тръгваме на път по време на великденските почивни дни и не е просто петък, а „Разпети петък“. Примиряваме се със задръстванията и пъплим бавно до следващата спирка за почивка. Трасето за деня е около 540 км, така че на 2-3 часа съм предвидила места за почивка.
И така стигаме до следващо място за кратка почивка

Овчаро-Кабларска клусира, Сърбия

Мястото е известно като сръбският Атон, защото има доста манастири. Ние спираме на едно място, което има паркинг, защото с кемпера все пак ние е необходимо повече място.

Миниатюрна къщичка

След половин час почивка сме отново на борда и продължаваме в посока Мокра гора, Сърбия.
След около 100-на км вече сме на границата Сърбия – Босна, (Višegrad, Vardište – Mokra Gora, Šargan Vitasi). На сръбската граница платихме 400 RSD за преминаване през национален парк Тара. Преди 5 години таксата за кемпер беше 100 RSD. И след това започна едно чакане – половин час на сръбската граница и още половин час на босненският пункт.

Малко след границата спираме за почивка в

Манастир Добрун, Босна  и Херцеговина

Повече кадри от манастира има тук: Манастир Добрун, Босна

Следващата спирка – зареждане на гориво във Вишеград. В Босна е най-евтиното гориво на Балканите така, че се възползваме да напълним резервоара до горе. След като сме „нахранили“ кемпера се понасяме по поречието на река Дрина в посока Сараево. Цветът на реката е изумителен. Редуваме гледките на реката, с поредицата тунели – нямам идея колко са на брой (около 50), но буквално излизаш от единия тунел и влизаш в другия.
В предварителната подготовка за пътешествието бях набелязала едно заведение по пътя преди Сараево, за да спрем за почивка и да се подкрепим с вкусна босненска храна, но се оказа, че кухнята не работи, кафе няма, само бира. Така, че направихме кратка почивка на паркинга, запечатахме няколко фотоса и се качихме на борда.

И вече сме в Сараево. Нямаме време да спираме, защото имаме още доста километри до крайната цел за деня. Но пък GPS ни прекара през града и направихме един панорамен тур, а аз успях в движение да покажа на Дуди някои забележителности. За Сараево съм разказвала тук: Сараево, Босна

Успяхме да се измъкнем бързо от Сараево и вече сме на магистралата. За участъка Sarajevo sever – Lasva платихме 11 КМ (11лв). Предполагам, че в края на пътешествието ще дам финансово резюме на цялото пътешествие и ще спомена къде с колко са ни ощавили.

Минаваме покрай град Високо и показваме на Дуди „великите босненски пирамиди“.

И за тях съм разказвала вече ето тук:

град Високо, Босна

Пирамида на Слънцето, Високо, Босна

Продължаваме по босненските пътища и се наслаждаваме на гледките. Босна и Херцеговина е разделена административно на две части:
Федерация Босна и Херцеговина
Република Сръбска
Войната е оставила своят отпечатък, но въпреки всичко населените места през които минахме са в пъти по-красиви от малките селца в България (за съжаление). Във Федерация Босна е доста по-красиво, докато в Република Сръбска се усеща балканското – къщите не са толкова китни и вече се срещат боклуци по пътя.След дългото пътуване пристигаме в крайната точка за деня.

гр.Яйце, Водопад Плива, Босна и Херцеговина
(Pliva waterfall, Jaice, BiH )

Преди 5 години, когато планувах пътешествието в Босна исках да включа и гр.Яйце, но се падаше доста встрани от основният маршрут и реших да го пропуснем. Но този път идеално се вписа. А с какво ме привлече идеята  да посетим града – основно водопадът на река Плива и Водениците.
Откриваме предварително набелязаният паркинг и си намираме място да спрем. В 22 часа места има даже и за кемпер. Този паркинг е платен, но т.к. ние пристигаме прилично късно, няма кой да се занимава с нас и минаваме гратис. Слизаме и тръгваме в тъмното да търсим водопада. Ориентираме се бързо по шума от падащата вода. Оказва се, че паркинга е над самият водопад. Порадвахме се на гледката отгоре и тръгнахме да търсим от къде се слиза при самият водопад.

Водопадът на река Плива се намира в центъра на град Яйце и през нощта е осветен. И да не си помислите, че това е водопада. Не, има още време докато го открием в тъмното.

Като не се справяме с нощните снимки на водопада, поне ние да се фотнем. Не случи детето на родители, вместо да го сложим да спи, ние го разхождаме посред нощите в издирване на някакви водопади.

Водопадът на река Плива е висок 22 метра. Преди е бил 30 метра, но след земетресението, височината е намаляла. Минахме покрай една дървена къщичка и бариера, и разбрахме, че има входна такса, но т.к. в тази късна доба нямаше жива душа, не разбрах колко би ни струвало удоволствието да се окъпем под водопада. На платформата долу не е за хора, които искат да останат сухи.

Не ни се получиха нощните снимки, а и бяхме доста изморени от дългият път, затова се отправихме към Пливските езера, за да си намерим място за пренощуване. Спряхме на една бензиностанция, за да си купим бира. Оказа се, че уцелих място, в което не се продава алкохол. Една голяма част от босненското население е с мюсюлманско вероизповедание и има магазини и заведения, в които не се предлага алкохол. Младежът поне беше добър да ми сподели, че малко по-нагоре има друга бензиностанция, от която все пак успях да купя пиво, за да утолим жаждата. Открихме лесно мястото за нощуване и се отдадохме на заслужен релакс.

Laku noć! 

Пливско езеро, гр.Яйце, Босна – част 2