Нашето пътешествие започна и завършва с Кападокия. Колкото и да не ни се иска е време да тръгнем в посока към България. Имаме доста километри и в движение ще решаваме къде да спим, за да разделим пътя.
Тръгваме от Ихлара и минаваме по някакви странни пътища, на моменти в нищото, за да се качим на магистралата.
Вече сме на магистралата за Анкара и виждам на табелата Haymana. И ние 10 дена хайманосваме по турските пътища.
Отново минаваме през Анкара, този път без отклонение от магистралата. За съжаление нямаме време за Анкара, но някой ден ще се върнем, защото съм сигурна, че има какво да видим в него.
По пътя разбирам, че имам проблем с нета. Спираме на тол пункта след Анкара. Знаем, че там има PTT (пощенска станция), защото когато започнахме пътешествието, от тук успяхме да си купим HGS стикер. Момчето в пункта клати глава, че не разбира какво му говоря на английски, аз пък нямам интернет, за да използвам преводача на турски (защото и офлайн преводач не съм свалила). С много мъка се разбираме, че в пункта мога да заредя само HGS стикера, интернет йок. Давам му талона на колата, с надеждата поне да ни каже колко лири са ни останали в стикера и се опитвам да обясня, че пътуваме към Одрин. Вади момчето калкулатор и ми пише 72 лири, като допълва „Одрин, ноу проблем“.
В една от групите за Турция прочетох, че по време на Рамазан магистралите ще бъдат безплатни за уикенда. Освен това, пак там имаше информация, че ако имаш неплатени такси или глоби, на граничния пункт те карат първо да платиш и после можеш да напуснеш страната. Ще разберем, когато стигнем на границата дали парите в стикера са били достатъчни или пък магистралите са безплатни.
Аз за всеки случай съм си записала сайта за проверка на дължимите такси по магистралите в Турция
Проверка на дължими такси по магистралите
Продължаваме пътуването по магистралата Анкара – Истанбул. Където има възможност използваме магистралите, за да се движим по-бързо, защото километрите, които трябва да изминем са доста. Целта за деня е да стигнем до Измит и да спим някъде там. Когато планирах пътешествието бях набелязала един парк с лалета в Измит. И без друго няма време да се насладим на градините с лалета в Истанбул, поне по път да се възползваме. Проблемът е, че не си спомням в коя част на Измит е този парк. В интернет мога да се ориентирам, но както вече споменах интернет йок.
Караме си по магистралата и виждаме автобус пред нас. Сашо решава, че в автобуса сигурно има интернет и се опитва да го приближи. Да, има интернет, но е с парола.
Наближаваме град Болу, а положението хич не е розово. Пътуваме в пороен дъжд и мъгла. Говорим си със Сашо, че ако времето е такова няма смисъл да оставаме в Измит, защото нищо няма да видим от парка.
Спираме на една отбивка да заредим гориво. Влизаме в сградата със заведенията. От вратата една девойка ме посреща с усмивка и ми говори нещо. Приближавам щанда и виждам, че предлага дибек кафе (с кардамон). Опитвам кафето, добро е. Момичето ми показва различните разфасовки и се опитва да ми продаде от кафето. Питам дали може да напиша нещо на телефона й. Тя се съгласява и отваря преводача. Пиша на момичето, че мога да си купя от кафето, но ако плащането е с карта. И имам молба, да използвам на телефона й картата на Турция, за да открия едно място около Измит. Момичето с усмивка ми отговаря, че няма проблем. Виждам снимката на парка с лалетата и вече съм доволна, защото знам къде трябва да отидем. Искам да покажа мястото на Сашо, но той се разхожда с Алекс между заведенията и ми се налага да се провикна, за да дойде при мен. Купих си кафе, благодарих на момичето и сега можем да потърсим нещо за вечеря.
Все пак не се отказваме да търсим заведение с интернет, но така и не откриваме. Вземаме някаква храна, от която не сме очаровани, но все пак не оставаме гладни.
Времето започва да изглежда обнадеждаващо и решаваме, че все пак ще спим в Измит. Намираме един паркинг следвайки някакви табели. Ооо перфектен, огромен, празен паркинг.
Сашо тръгва на проучване както винаги. През това време аз подреждам багажника на кемпера, защото все пак граница ще минаваме. Минава достатъчно време и аз отново започвам да се чудя дали всичко е наред. Малко след това го виждам в далечината и се успокоявам.
Отваряме си по една бира и той разказва какво е видял. Решаваме двамата да отидем на разходка, а Алекс и Дуди остават в кемпера, защото Алекс иска да спи.
И до лалетата стигаме въпреки, че са под формата на улични лампи. 
Правим чудна среднощна разходка. По крайбежната алея има заведения с жива музика. Не оставаме в тях, въпреки желанието ни, защото Дуди ще започне да се притеснява за нас.
Връщаме се в кемпера и вече сме готови за сън. Така поне си мислим. Сашо установява, че леглото е мокро. От пороя по пътя, прозореца е протекъл, защото предишните собственици не са поставили правилно уплътнението. Поредната изненада по кемпера, която ще трябва да поправяме. Сменям чаршафа, слагам подложка да не мокри от матрака и е време за сън, ремонта в България ще го правим.
Сутринта Сашо и Алекс тръгват на разходка, защото в парка има детски площадки. Ние през това време с Дуди пием кафе.
Готови сме за път. Съвсем скоро стигаме Истанбул и преминаваме през града учудващо бързо.
На границата също минаваме бързо и без проблеми. От там поемаме в посока Габрово да оставим Дуди и последна спирка София.
Кратко резюме на пътешествието
Изминати км – около 4500 км
период на пътуването – 22 април – 01 май
на борда – 3 възрастни + 1 дете
гориво – 1400 лв.
пътни такси – 70-80 лв.
карта за интернет – 50 лв.
такси за забележителности – 180 лв.
къмпинг, паркинг – 120 лв.
храна (заведения, пазар) – 1000 лв.
сувенири и други разходи – 460 лв.
или общо около 3300 лв.
С това нашето пътешествие с кемпер в Турция приключи. Видяхме една малка част и остана още много за разглеждане. Надявам се скоро пак да се завърнем по тези земи.