След като направихме обиколката на западния бряг на Ситония още вчера (първоначалните идеи бяха да спим в началото на ръкава и да направим обиколката на следващия ден) спечелихме един ден повече за релакс. То пък и времето се оказа много подходящо за плаж.
Излюпвам се аз от палатката и гледам някои вече вземат първи морски душ.
Всъщност водата беше студена само в началото, първите няколко минути, после си беше супер. След сутрешното къпане имаше и кафенце и закуска – палачинки със сладко от диви ягоди. С две думи абсолютен пълен релакс. Пак къпане, четене на книжка и кой каквото си иска.
Всъщност водата беше студена само в началото, първите няколко минути, после си беше супер. След сутрешното къпане имаше и кафенце и закуска – палачинки със сладко от диви ягоди. С две думи абсолютен пълен релакс. Пак къпане, четене на книжка и кой каквото си иска.Една лека съпоставка на старата и новата палатка. Мисля, че се вижда видимата разлика.
Е, сеира е пълен, но за 2-3 дни импровизираме.
А, ето и другата ни нова придобивка.


Съседите Майра и Мартин се забавляват. Майра е бразилка, Мартин – германец.
А това е техния дом на колела. Те не спят в палатка като нас, а в задната част на буса.
Това пък е част от лагера на другите ни съседи – Лори и Васко. Чак се учудихме, че виждаме софийска кола на това местенце.
Накъде без баня 🙂
Следобедни занимания с далекоглед. Хм, след почивката през август ще направя една съпоставка на тази снимка, с новата ни играчка.
Разходка около лагера.
Поглед към морето и минаващото корабче.
Тези птици бяха много забавни, явно имаше пасаж с риби и те се угощаваха вечерно.
След птиците се появиха отново и делфините. Просто се любувахме на играта им. Общо взето се забавлявахме с всичко, което се появи на хоризонта. Дойде време и за нашата вечеря, както и за лагерния огън. След като имаме магнезиева запалка, естествено че трябва да я пробваме на полеви условия.
И магарешки бодили си намерихме за разпалване.
Забавно беше запалването, но все пак успяхме.
Дори изгорихме боклука, който бяхме събрали наоколо.
По-късно се отправихме с напитките при съседите на раздумка, където се присъединиха и другите. Винаги е интересно да научиш нещо ново за някоя другия нация. В малките среднощни часове всички се хоризонтирахме по палатките.
Е, сеира е пълен, но за 2-3 дни импровизираме.
А, ето и другата ни нова придобивка.


Съседите Майра и Мартин се забавляват. Майра е бразилка, Мартин – германец.
А това е техния дом на колела. Те не спят в палатка като нас, а в задната част на буса.
Това пък е част от лагера на другите ни съседи – Лори и Васко. Чак се учудихме, че виждаме софийска кола на това местенце.
Накъде без баня 🙂
Следобедни занимания с далекоглед. Хм, след почивката през август ще направя една съпоставка на тази снимка, с новата ни играчка.
Разходка около лагера.
Поглед към морето и минаващото корабче.
Тези птици бяха много забавни, явно имаше пасаж с риби и те се угощаваха вечерно.
След птиците се появиха отново и делфините. Просто се любувахме на играта им. Общо взето се забавлявахме с всичко, което се появи на хоризонта. Дойде време и за нашата вечеря, както и за лагерния огън. След като имаме магнезиева запалка, естествено че трябва да я пробваме на полеви условия.
И магарешки бодили си намерихме за разпалване.
Забавно беше запалването, но все пак успяхме.
Дори изгорихме боклука, който бяхме събрали наоколо.
По-късно се отправихме с напитките при съседите на раздумка, където се присъединиха и другите. Винаги е интересно да научиш нещо ново за някоя другия нация. В малките среднощни часове всички се хоризонтирахме по палатките.На следващия ден, докато моя милост си спинка в палатката, Папарака естествено беше направил сутрешната фоторазходка.































После следваха обичайните занимания за пълен релакс – къпане, книжки, хапване – кой каквото си пожелае. Е, намерихме си и друго забавление.
Кой каза, че няма ножовка в колата за подрязване на изсъхналото клонче. Целта на занятието беше цветето да оцелее до България.
След като вечерта все пак реши да завали, се наложи да проверим колко функционален е хола на новата ни палатка 🙂 Малко тесничко ни беше тримата, но пък ни беше сухо.
А следващите кадри са свързани с един весел момент. Лягам си аз през нощта в палатката и си викам, ще взема да си обуя чорапките, за да ми е топличко. В тъмното напипвам чорапите в раницата и започвам да ги обувам. След което се чува неистов смях от моя страна. Установих, че вместо да си взема оранжевите чорапи, съм сложила в багажа оранжевите зимни ръкавици 😂
































После следваха обичайните занимания за пълен релакс – къпане, книжки, хапване – кой каквото си пожелае. Е, намерихме си и друго забавление.
Кой каза, че няма ножовка в колата за подрязване на изсъхналото клонче. Целта на занятието беше цветето да оцелее до България.
След като вечерта все пак реши да завали, се наложи да проверим колко функционален е хола на новата ни палатка 🙂 Малко тесничко ни беше тримата, но пък ни беше сухо.
А следващите кадри са свързани с един весел момент. Лягам си аз през нощта в палатката и си викам, ще взема да си обуя чорапките, за да ми е топличко. В тъмното напипвам чорапите в раницата и започвам да ги обувам. След което се чува неистов смях от моя страна. Установих, че вместо да си взема оранжевите чорапи, съм сложила в багажа оранжевите зимни ръкавици 😂


















