След Пещера Магурата поехме в посока Белоградчишки скали. Виждала съм ги на снимки, но друго си е като застанеш пред тях и просто онемяваш от размера и от това, което природата може да сътвори. За пореден път се преклоних пред магията на природата.
Белоградчишки скали и крепост Калето – първи крепостен двор.
Портата към втори крепостен двор.
Къщичката на Баба Яга 
Папарака изневиделица реши, че трябва да влезе в кадъра.
Чук-чук кой живее тук.
Който не слуша, отива в пещта.
Понякога и аз се изумявам от позите на краката си 😁
Белоградчишки скали – изглед към първи и втори крепостен двор.
Тук имаш право на избор – метални ила каменни стълби. На мен ми харесаха каменните.
Папарака се е надвесил и снима.
Дървото е кацнало върху скалите.
Нелунка мирише цветчетата
и после замаяна от аромата се опитва да си центрира носа.
Папарака ни е фотографирал за поколенията,
но и аз съм го издебнала 🙂
Напрегнат момент – Нелунка слиза по стълби.
Беше се запънала, че ще слиза стълбите поне час.
На следващите стълби беше по-смела.
Който излязъл, излязъл – затваряме портите.
Така приключихме разходката и с този природен феномен. Излизаме на паркинга и се запътваме към сувенирите, да си вземем една кратунка, която си бяхме харесали и изведнъж започна невероятен порой. Скрихме се на сухо докато пазарувахме и чакахме да пристигне вседехода – поне един жертва трябваше да има, за да докара колата. И така доволни, че не се намирахме в този порой на връх скалите се запътихме към базовия лагер – с.Медковец.
Спираме в с.Расово да заредим артелната с необходимите продукти. Докато сме в магазина, Папарака решава, че трябва да отскочи до съседния гьол да види има ли чапли или напротив.
През това време двамата с Радо зареждаме провизиите. Заставаме пред магазина и пред нас небето посинява.
Тъкмо си викам ей сега, ако се излее порой и тук и Папарака ще отнесе цветущите ми мисли, но той взе се че се появи на време.
През това време двамата с Радо зареждаме провизиите. Заставаме пред магазина и пред нас небето посинява.
Тъкмо си викам ей сега, ако се излее порой и тук и Папарака ще отнесе цветущите ми мисли, но той взе се че се появи на време.Пристигаме в базовия лагер и се заемаме с вечерята. Баба Василка реши да ни подари по една престилка и ние за да не я обидим се нагиздихме с новата премяна.Нелунка реши да се подсигури с вечерята – пържолите или живота.Агнето тази година решихме да го заместим със завидно количество ребърца на скара. Ето го и главния готвач.
Нелунка реши да се подсигури с вечерята – пържолите или живота.
Агнето тази година решихме да го заместим със завидно количество ребърца на скара. Ето го и главния готвач.
Ето го и менюто.
Видяхме сметката на цялата тенджера – е, не за една вечер.
Видяхме сметката на цялата тенджера – е, не за една вечер.
Така на софрата завърши нашият ден.