Уикенд в Ситония, Гърция, на диво с палатка, юли 2011

Някъде към 10, 10 и нещо тръгваме в посока Гърция, градчето Олимпиада (Olympiada).

По пътя спираме да се порадваме на тази къща – красиво осветена през нощта.

Всеки път минавайки от там, спираме да я погледаме.

Изгревът на Олимпиада – нашето любимо място от миналата година.

Плажът е все още пуст и толкова тих. А в неделя следобяд, на същото това място нямаше къде джапанките да си остави човек.

Палатката вече е събрана.

А ние с Мюмюн си спахме ето така, без палатка.

Папарака е уловил тази гостенка на плажа – красива е!

Взехме си сутрешната доза море и кафе и тръгнахме на пътешествие – посока Ситония, Халкидики.

Ето го и нашият Вседеход.

Плажът след крепостта на Олимпиада.

Изглед на Стратони.

Това заливче определено ни привлече и поспряхме да се полюбуваме на гледката.

В скалите има пещери.

По пътищата на Гърция, посока Ситония е пълно с тези красиви цветя.

Повечето къщи в Гърция, както и заведенията са много кокетно направени и с много красиви градини.

Поредното плажче, на което се натъкнахме по пътя.

Този камък не пропуснах да си го взема, за алпиниума.

Тук се заприказвах с един младеж, който разпитах дали по пътя нагоре може да се стигне до Сарти, или трябва да минем от друго място. В първия момент човека каза, че може, но после ме попита с каква кола сме. Аз казах, че сме с джип и той кимна одобрително, че можем да караме по този път. И ние поехме по него.

След като излязохме на нормален път, а не офроуд. разбрахме, че т.к. морето ни се пада отляво, а ние сме в дясна лента, но за сметка на това имаше и трафик, влизането в кривите пътчета, които ни вълнуваха е сложна операция, сменихме плана и решихме да караме направо към „Портокали“ – мястото, което досега само бяхме виждали на снимки.

плаж Портокали – Ситония, Гърция

Снимките от Портокали оставям без коментар, гледката е достатъчна.

Тази синя вода определено ме накара да изпадна в екстаз.

В горичката горе имаше около 80 палатки.

3 часа следобяд, някъде към 39 градуса. Искаааамммм бирааааа !

Всъщност това до тук бяха снимките от единия „Портокали“. Не претендирам да знам, дали наистина са Портокали 1 и Портокали 2. Знам само, че и двете места са прекрасни и гледката е невероятна. Единственото, което не ми допада е многото народ.

Ето това имам предвид, под много народ.

Т.к.бяхме разглеждали снимки на наш приятел и знаехме за фигурите по скалите на плажа, а не ги видяхме на този плаж, тръгнахме да търсим следващия. По пътя видяхме следващия черен път и нямаше начин да не пробваме докъде стига и какво има там.

Е, пътят се оказа че стига до скалите и няма нищо интересно.

Всъщност все пак имаше интересно. Атон, макар и обвит в мараня.

И ето това прекрасно заливче под скалите.Много ни се искаше да слезем до там, но в отклонението на пътя имаше табелка PRIVATE и това ни отказа. Иначе гледката си заслужаваше.

Излезнахме отново на основния път и продължихме в посока Портокали 2. Отбивка – много коли, много палатки. Паркираме и тръгваме към брега.

Минаваме покрай градинката с доматите, посадени пред палатковия лагер. Снимката е правена от Папарака в движение.

И стигаме до фигурите издълбани в скалите.

Русалката

Ха-ха и двете нимфи 🙂

Кристалната вода

Местенцето, което съм си харесала, но за съжаление е заето.

Изморена съм! Градусите гонят вероятно 40… Хладилната чанта с бира е някъде горе в колата. Минава 15 часа, а ние още не сме намерили място на което да опънем палатката. Усещам как започвам да недоволствам и макар и гледките да са невероятни, просто искам да потеглим към следващото място, което се оказа

НАШЕТО място

Виждаме едно черно пътче и тръгваме по него – те нали точно тези пътища са ни тръпка. Трасето е супер. А гледката е тази.И това е гледката на НАШЕТО плажче.Скалата, която на горната снимка се вижда най-навътре в морето.А това е другият край на заливчето.На моменти наистина изглеждаше, че ходи върху водата.ЗалезСтъпки в пясъкаТова е любимият ми момент – пуст плаж, залез и кристална вода.
Ето на това му казвам релакс.Вечеря на плажа – любим момент. И кой до когато издържи.Пробуждаш се, поглеждаш през отвора на палатката и виждаш изгрева.Наслаждаваш се на момента блажено и после продължаваш да си спинкаш.Новата ни стратегия за жегите, само основата на палатката, без покривало.А всъщност да се изкъпеш по време на изгрев е невероятно изживяване.
Ако имаше един тризъбец, щеше да прилича на Нептун, който излиза от морето.

Времето за плаж намалява и ни чака обратния път до България, така че да се насладим до последно на момента.Махаме за довиждане на НАШЕТО местенце и тържествено обещаваме, че след месец ще се върнем.