Водопад Кравице (Kravice falls) – Босна и Херцеговина
И така след около 20-на км вече сме на паркинга на Водопад Кравице. Водопадът се намира на река Требизат. Височината му е около 25 метра, а езерото в подножието на водопада е с радиус 120 метра.
Паркингът е охраняем и платен 4КМ/час. По алеята може да се слезе с кола, но т.к. кемперът е голям ние продължаваме надолу пеша.
Паркингът е охраняем и платен 4КМ/час. По алеята може да се слезе с кола, но т.к. кемперът е голям ние продължаваме надолу пеша.
И не след дълго пред нас се открива гледката от водопадаАлеята се разделя на две – ние тръгваме към горната част на водопада
Водата върви между дърветата и се спуска надолу Нещо нормално за Сашо да ходи, където не трябва, за да ми вдига адреналинаНесполучлив опит за снимане на жената в черните одежди – притесних се да не отнеса някой бърз десен от съпругът ѝ и не повторих кадъра.Докато правя несполучливи опити с моите кадри, Сашето вече е заел фотографска поза и не дава почивка на фотоапарата.
Продължаваме по алеята за да стигнем в долната част на водопадаВ подножието на водопада имаше само двама ентусиасти – аз и Сашо. Мокри, но упорити! 🙂 Вятърът носеше струите от водопада директно в нас. Част от кадрите са ето такива – докато почистиш обектива и за секунди всичко е в капкиНо, заради следващите кадри си заслужаваше да изтърпим вятъра и водата
До водопада има симпатично заведение, където ситуацията е по-спокойна и водата не се излива върху тебСнимам си аз бъчвата – масаи от съседната маса се чува реплика да не снимам и смях, при което аз се обръщам и им правя снимка. Те не очакваха такава реакция от мен и се разсмяха още повече 🙂Изкачваме се на поляната с Ники за да изчакаме СашоВ този момент го виждам как започва да слиза по насипа …и в следващия момент си вади обектива от водата !!!!!
Алеята се разделя на две – ние тръгваме към горната част на водопада
Водата върви между дърветата и се спуска надолу 
Нещо нормално за Сашо да ходи, където не трябва, за да ми вдига адреналина
Несполучлив опит за снимане на жената в черните одежди – притесних се да не отнеса някой бърз десен от съпругът ѝ и не повторих кадъра.
Докато правя несполучливи опити с моите кадри, Сашето вече е заел фотографска поза и не дава почивка на фотоапарата.
Продължаваме по алеята за да стигнем в долната част на водопада
В подножието на водопада имаше само двама ентусиасти – аз и Сашо. Мокри, но упорити! 🙂 Вятърът носеше струите от водопада директно в нас. 
Част от кадрите са ето такива – докато почистиш обектива и за секунди всичко е в капки
Но, заради следващите кадри си заслужаваше да изтърпим вятъра и водата
До водопада има симпатично заведение, където ситуацията е по-спокойна и водата не се излива върху теб
Снимам си аз бъчвата – маса
и от съседната маса се чува реплика да не снимам и смях, при което аз се обръщам и им правя снимка. Те не очакваха такава реакция от мен и се разсмяха още повече 🙂
Изкачваме се на поляната с Ники за да изчакаме Сашо
В този момент го виждам как започва да слиза по насипа …
и в следващия момент си вади обектива от водата !!!!!
Веднага се втурнахме към него… Обектива изпаднал от джоба му… Не смеех да говоря, защото знам, че в такъв момент е най-добре да мълчиш. Адреналина ми продължава да се вдига, защото насипа се свличаше към водата, заедно със Сашо. Когато се изкачи при нас и стъпи на твърда земя си поех въздух.
След тази вълна от емоции тръгваме по алеята нагоре
Последни кадри на водопадаи отново сме на паркинга.Няма време за едно Ožujsko pivo,защото трябва да вземем решение накъде да продължим.Ники взема мерки за затопляне 🙂
Последни кадри на водопада
и отново сме на паркинга.
Няма време за едно Ožujsko pivo,
защото трябва да вземем решение накъде да продължим.
Ники взема мерки за затопляне 🙂
Идеята да прекараме вечерта на водопада сред природата пропадна. Следващата точка от маршрута е на около 5-10 км, но аз съм убедена, че няма да е подходяща за къмпингуване. Тръгваме в посока Могорело с надеждата да си намерим закътано място за нощувка.