Негованска екопътека Еменски каньон

Ето ни пред началото на Негованска екопътека Еменски каньон.

Като се обърнеш назад, виждаш тази част от каньона.До тук всичко си беше нормална пътечка. Е, все пак не е за хора със слаби сърца, защото наистина вървиш по края на скалите и под теб на места си е пропаст. Според информация, която четох в интернет, на места отвесните скали в каньона достигат до 80 м.Местността е красива, а разходката приятна.Точно тук се забавлявахме с новата ни камера, която използвахме за първи път. Правихме опити за снимки, като я потапяхме под водата. Резултатите, които видяхме по-късно бяха забавни.Тръгнали сме на разходка и не бързаме за никъде. Спираме за отдих и снимки.Преди да тръгнем за Негованската екопътека бях разглеждала снимки, но те не са точно като реалната емоция, която можеш да изпиташ на такова място, виждайки точно тази гледка.За мен си е живо предизвикателство, защото ме е страх да ходя по мостчета! А по  високи  мостчета  направо  ми  се  вдига  адреналина.И започна голямото слизане. Ако сте решили да се разходите по тази част от Негованската екопътека и да минете по мостчетата е препоръчително да сте с подходящи обувки.Всичко беше чудесно, докато не стигнах до този повратен за мен момент.

Те ми се смеят, а аз крещя, защото не мога да опиша с думи чувствата,  които ме владееха изцяло, докато слизах точно по тези стълбички. Аз крещя, че ме е страх да мина, а те се заливат да се смеят с мен. Няма да забравя как ми се беше свила душицата.Ето я чудесната стълбичка, след като с треперещи крака преминах през нея (погледната отдолу).  На  снимката  изглежда  все едно е нищо особено, но когато имаш страх, си е тегаво. 

Преминахме мостчето и вече сме от другата страна на реката.Изглед на река Негованка от мостчето.

И отново изкачване. Забавното на тази екопътека е, че когато минаваш по нея за първи път, докато се тормозиш да се изкачиш по поредната скаличка, в следващия момент се оказва, че вече слизаш нанякъде и после пак се изкачваш и тръпката е много яка, защото наистина не знаеш какво те очаква.

На места пътеката е доста тясна, да не кажа, че почти се губи. Това е един от тези „широки“ участъци.И отново предизвикателство, наречено мостче.  Полуседнал  е най-безопасно  да  слизаш. Не е трик на фотоапарата, наистина наклона е такъв 🙂И изкачаването също е отново забавно.Река НегованкаКогато се изкачвам по толкова стръмни стълбички, които не знам колко са стабилни, все пак ми е по-безстрашно, отколкото да ги слизам.

Всъщност това отдолу е водопада, но ние разбрахме, едва когато видяхме тази гледка долу при самия водопад.Същото място, но погледнато отдолу от водопада. Продължаваме отново на твърда земя, в търсене на крайната цел – Водопад Момин скок.И ето ни вече пред водопада.

Водопад Момин скок

е с височина 10 м, мястото на което се намира е обградено от трите страни със скали и е отворено само от изток. Според преданията, водопадът се нарича Момин скок, защото по време на потурчването три момичета скочили от там, за да не приемат вярата.

Ето го и папарака в действие.Решихме да застанем до самия водопад и за целта трябваше да преминем по тези скали.Поглед от страна на водопада.