плаж Портокали
След сутрешното кафе поехме към сватбеното пътешествие на младоженците в посока плаж Портокали.
През нощта морето беше развълнувано и когато стигнахме на плажа се наложи да почистим сепарето, което си бяхме избрали.
Веднага намерихме едни клони, които да изпълняват ролята на метла.
Някои пият сутрешно кафе, други – сутрешна биричка.
Да, така изглеждаше плаж Портокали сутринта – пуст и прекрасен. По-късно ситуацията съвсем не беше такава.
Младоженците оставиха своя подпис на пясъка.
А папараците тръгнаха на обиколка по скалите. Първа спирка – русалката.
Делфин
Слънце
Друго си е пред палатката ти да растат домати 🙂
Ето ги и първите нашественици по суша.
А ето и нашествието по вода.
Корабчето акустира в залива всеки ден.
И се започва едно скачане от палубата.
А папаракът смело е влязъл с фотоапарата в морето – добре че няма вълни.
Компромат № 1 – не пие и не пуши 🙂
Спомняте ли си как изглеждаше плажът сутринта, когато бяхме само ние. Е, това е гледката на по-късен етап. Мястото е много красиво и гледката невероятна, но толкова народ не се издържа.
А тези две девойки на следващия ден се оказаха наши съседи по палатка.
След като се насладихме на гледките на Портокали и се отегчихме от многото народ, събрахме багажа и тръгнахме в посока Сарти – да заредим провизии за следващите дни.
Сарти
След като си накупихме сувенири, Ники ни заведе да похапнем гирос.
Признавам, че това е най-вкусния гирос, който съм яла.
Видяхме машинка за играчки и не пропуснахме да си пробваме късмета.
След като приключихме със сувенирите и менюто, се отправихме към плажната алея.
Е, сега вече съм разкрита защо си прося кратунки от познати.
Само така изглежда, че спорим за бирата 🙂 Иначе си я изпихме двамата.
Набавихме си всичко необходимо от Сарти за следващите дни и потеглихме обратно към нашето плажче. Е, не с това превозно средство разбира се.