След разходката до Шибеник и Трогир пристигнахме в Сплит. Намерихме паркинга, който предварително бях проучила и пак ударихме греда. В близост до пристанището има два паркинга и единият трябваше да бъде без ограничение на височината, т.е. не само за леки коли. Оказа се, че и двата имат ограничение. Все пак успяхме да си намерим място. Пред единият паркинг също има места за паркиране, но със сигурност не са подходящи за дълги кемпери. Имахме късмет, че бетонното ограждение на паркинга беше с една дупка. Сашо успя да паркира така, че тегличът на кемпера да бъде точно в бетонния процеп. Така се вместихме в ограничението на паркинга. Както се казва винаги трябва да има екшън, иначе ще бъде скучно. След като наместихме возилото се отдадохме на следобедна дрямка. Дъждът навън също помагаше за дрямката.
Бяхме поспали час-два и започнахме да се пробуждаме един по един. Дъждът навън беше спрял. Решихме да си направим разходка в близкият парк Sustipan.
Улиците бяха доста мокри, а и ние бяхме много изморени и решихме, че разходката в града остава за следващият ден. Сашо намери наблизо заведение от което взехме вечеря и се отдадохме на релакс в кемпера.
На следващия ден отпочинали и след първата доза кафе/закуска вече бяхме готови да се потопим в атмосферата на Сплит. От паркинга по крайбрежната улицата до централната част разстоянието е не повече от 30 мин. пеша.
Алекс видя пейки и веднага спретна една фотосесия. Тя не просто сяда на пейката, а започва да заема различни пози и в същият момент казва „снимай ме“. Държа да отбележа, че ние не сме я учили на това.
Ама пък сме ‘убавци 
Църквата Св.Фран 
От тук започва търговската улица с много заведения и сергии с храна, вино, сувенири.
Този щанд не го пропуснах въпреки ранният час.
Ядат семки! Лично им ги купих. (В къщи това е забранено!)
Както се разхождаме Алекс заявява, че трябва да намерим тоалетна. Съвсем нормално, когато си с дете. Но бяхме далече от местата, които знаех. А тя иска тоалетна, но иска и сок. Влизам да поръчам в едно магазинче, в което правят фрешове и питам момчето къде може да намерим тоалетна. Той съвсем добре ми обясни, но аз излизам и виждам тази уличка. Стигам до края, виждам една врата, но не съм убедена че съм разбрала правилно къде трябва да отида. Все пак реших да вляза вътре и се оказва хотел с рецепция. Питам дали има тоалетна, която бих могла да използвам, а момичето съвсем усмихнато ми показа къде да отида. Беше ми неудобно да снимам хотелчето вътре, но беше много симпатично с антични мебели. На излизане минавам през рецепцията и питам момичето какво дължа за тоалетната, а тя усмихнато ми отговори „нищо“. Освен това от рецепцията се сдобих и с карта на града със забележителностите.
Не пропускаме да отбележим, че и в Хърватска прането се слага като в повечето държави.
Grgur Ninski Statue
Има поверие, че ако докоснеш статуята, това ти носи късмет и ние не пропусхаме този момент.
След продължителната разходка беше време за игри на детската площадка.
Гладът вече напомняше за себе си и търсехме място да похапнем.
Докато се хранехме, под прозорците един мъж пееше 🙂
Froggyland
Froggyland е един доста интересен музей. Има направени различни стаи и жабите са поставени в интересни ситуации. Снимането вътре е забранено, но пък времето, което ще прекарате в този музей гарантира усмика на лицето.
Снимката е от интернет
Хърватски национален театър в Сплит
Алекс е готова за следващата точка от маршрута, даже може да е включила и други интресени неща. 
По крайбрежната алея има поставени табели с имената на различни спортисти, участвали във всякакви състезания.
След дългата разходка в това чудесно градче Сплит дойде време да тръгнем към следващата точка от нашето пътешествие. Преди това малко време за игра на Алекс на детската площадка. 
Продължаваме в посока Cisto Provo.