Вишеград – Босна и Херцеговина
Отново сме във Вишеград. Паркираме малко преди мостът и решаваме да ходим да пеша, за да не се лутаме из града с кемпера.
Не се качихме горе на скалата, за да видим гледката към града, защото целта ни беше друга.Минаваме по моста, който в тази част от деня (някъде към 17 часа) се оказва празен, а не както преди няколко дни.
Продължаваме в посока Каменният градили наричан още Андричград.Андричград е построен по проект на Костурица за снимките на филма по романа на Иво Андрич „Мостът на Дрина“.На входа срещаме един полицай и питаме дали е отворено и можем ли да го посетим. Той не ни разбра много въпроса, но посочи с жест да вървим смело напред.Всъщност входна такса няма, защото градчето е изградено със заведения и магазини и е като търговска улица.
Общо взето за 15-на минути можете да обиколите цялото място. Има сгради, които все още се строят и явно проектът не е завършен до край. Не мога да кажа, че съм много впечатлена, но пък разходката си беше готина.
Не се качихме горе на скалата, за да видим гледката към града, защото целта ни беше друга.
Минаваме по моста, който в тази част от деня (някъде към 17 часа) се оказва празен, а не както преди няколко дни.
Продължаваме в посока Каменният град
или наричан още Андричград.
Андричград е построен по проект на Костурица за снимките на филма по романа на Иво Андрич „Мостът на Дрина“.
На входа срещаме един полицай и питаме дали е отворено и можем ли да го посетим. Той не ни разбра много въпроса, но посочи с жест да вървим смело напред.
Всъщност входна такса няма, защото градчето е изградено със заведения и магазини и е като търговска улица.
Общо взето за 15-на минути можете да обиколите цялото място. Има сгради, които все още се строят и явно проектът не е завършен до край. Не мога да кажа, че съм много впечатлена, но пък разходката си беше готина.Като всяка забележителност и тук си има сувенири – Ники даже се спря на едно буренце на колела, което щяло да ни върши идеална работа в нас 🙂Това беше последната ни спирка преди да напуснем Босна и Херцеговина. Установих, че са ми останали около 14 КМ на монети и реших с тях да купим няколко бири. По пътя към Андричград бях видяла един магазин, че и някакви промоции имаше 🙂Влизаме в магазина и аз вземам 4-5 различни бири, но се оказва, че ни остават още монети. Вземаме още 2 бири и някакви бонбони – пак остават монети 🙂 След което вадя всички налични монети и се опитвам да обясня на момичето, че искаме да ги похарчим всичките, защото си тръгваме от Босна. През това време на касата има вече и други хора и момичето трябва да обсужи и тях. На помощ идва друга девойка от магазина, която разбира защо е това обикаляне на магазина от наша страна. Тя се осведомява колко ни е сметката до момента, като междувременно сме добавили и две питки, вижда, че ни остават още толкова монети и ни предлага да си вземем за остатъка боснеска наденица. Ние приемаме предложението и най-накрая суматохата в магазина приключва. Благодарихме им за помощта и усмивките и се отправихме към кемпера.И тук след около 20-на км се разделяме с Босна и Херцеговина и влизаме в Сърбия. Следващата ни спирка е:
Това беше последната ни спирка преди да напуснем Босна и Херцеговина. Установих, че са ми останали около 14 КМ на монети и реших с тях да купим няколко бири. По пътя към Андричград бях видяла един магазин, че и някакви промоции имаше 🙂
Влизаме в магазина и аз вземам 4-5 различни бири, но се оказва, че ни остават още монети. Вземаме още 2 бири и някакви бонбони – пак остават монети 🙂 След което вадя всички налични монети и се опитвам да обясня на момичето, че искаме да ги похарчим всичките, защото си тръгваме от Босна. През това време на касата има вече и други хора и момичето трябва да обсужи и тях. На помощ идва друга девойка от магазина, която разбира защо е това обикаляне на магазина от наша страна. Тя се осведомява колко ни е сметката до момента, като междувременно сме добавили и две питки, вижда, че ни остават още толкова монети и ни предлага да си вземем за остатъка боснеска наденица. Ние приемаме предложението и най-накрая суматохата в магазина приключва. Благодарихме им за помощта и усмивките и се отправихме към кемпера.
И тук след около 20-на км се разделяме с Босна и Херцеговина и влизаме в Сърбия. Следващата ни спирка е: