Една кратка разходка до Клисурски манастир край Банкя от раздела „Разкази с неочакван край“ 17.03.2012 г.
Събота, обедно време. Зимата направо се изпари. Слънцето грее радостно, как да не отидеш на разходка и да не се порадваш на хубавото време. Сутрешно кафе и сме готови да поемем към Клисурски манастир “Света Петка” близо до Банкя (не е Клисурски манастир “Св.Св.Кирил и Методий” до Вършец – и там сме били, но не съм разказвала за него).
И така, поемаме в посока Банкя. Пътят до Клисурски манастир минава през Банкя. В момента, в който видиш гробищата от дясната страна, поемаш по баирчето и караш все по бул.Варна. Така през цялата Банкя, докато стигнеш до табелка за с.Клисура. От там започва едно изкачване и стигаш до една табелка “За манастира”, надясно.
Сега не е раззеленено още, но си представям тези поляни, покрай които се минава, колко са хубави през пролетта. И така, стигаме до манастира.
Мислех, че е малък, но съвсем не се оказа така.
Клисурски манастир
Информация за Клисурски манастир от http://www.bulgariamonasteries.com/klisurski_manastir_bankq.html
Всъщност, трудно е да се посочи точната година на основаване на манастира, като легенда свързва началото му с времето на Второто българско царство. През 1238 година цар Иван Асен II пожелал мощите на Света Петка Българска да бъдат пренесени в тогавашната столица Търново. Когато литийното шествие спряло за почивка тук, мястото било осветено от нетленното тяло на светицата, след което, живеещите наоколо християни построили църква, а по-късно бил основан и манастир. Причина за липсата на сведения, свързани с историята му, е голям пожар, унищожил архива и библиотеката през средата на миналия век, както и рухването на старата манастирска църква. Впоследствие, пристигналата насам, след дълъг период на странстване руска схимонахиня Мария Магдалена, години наред отдава своите сили, всеотдайност и труд за възстановяване на духовното огнище. Тя остава тук завинаги и завършва земния си път през 1978 година като схиигумения, след като вече е успяла да привлече вниманието на монашеската общност и вярващите от региона.
Кратка разходка в кадри от манастира. Постройките на манастира са нови.
В двора има пейки и масички и може да се поседне.
В двора на манастира има чешма.
Сградите са изографисани и отвън.
Явно мястото редовно се посещава от жителите на София, защото е много близо. 
След разходката в манастира се разходихме по поляната, в близост до него.
В далечината гледка към София.
След това решихме да отидем на съседния баир, където просто да си постоим на това хубаво време, а аз да си изпия на СПОКОЙСТВИЕ кафето.
От цяла поляна, не знам защо се озовахме ей тук (само шИфИорчето може да каже).
Положението беше повече от ясно – НЯМА ИЗЛИЗАНЕ ОТ ОКОПА. Добре, че се намери един добър човечец да ни се притече на помощ.
Ама с тази въшка, нашия танк не искаше да излиза от окопа. Освен това при поредния напън въжето се скъса, куката отскочи и се заби право във фара на нашия помощник.
Опитите продължават, но резултат няма.
След дълги напъни, най-накрая успяхме да излезем вън от окопа.
Благодарихме на човека за помощта, дадохме му пари да си оправи фара и си оставихме координатите, ако случайно излезе повече пари ремонта.
Ето тук вече си пия кафето. Не обръщайте внимание на блузката – навсякъде бях омазана с кал. Но пък пиех кафе НА СПОКОЙСТВИЕ. След толкова емоции си заслужих едно кафенце.
Така и не разбрах, как от цяла поляна се озовахме точно в гьола. Но както казах в началото, тази разходка беше от тези с неочакван край 🙂
Ако тъсите място за разходка в близост до София за един ден, препоръчвам Клисурски манастир, както и поляните до него. Стига се бързо, има достатъчно място за пикник, игра или просто за разходка.