Кападокия – полет с балон, една сбъдната мечта!
За срещата с Кападокия и полета с балон се подготвих няколко месеца по-рано. Започнах с дългото четене на ревюта в различни форуми (основно Магеланци и Tripadvisor), за да намеря подходящата фирма за полета с балон. Особеното в нашият случай беше, че искахме да качим и Алекс с нас на балона. И така се сблъсках с основните изисквания за деца. Част от фирмите имат ограничение по възраст – полетите са подходящи за деца над 6 години. Това ме устройваше, защото към момента на полета Алекс вече ще е навършила 6 години. Другите фирми имаха изискване за височина, т.е. деца под 130 см не могат да се качат на балона. Алекс нямаше нужните см и аз съсредоточих четенето на ревюта основно върху фирмите, които имаха възрастово ограничение. Според прочетеното в интернет някои фирми предлагат отстъпка при плащане в брой. След събраната информация се спрях на две фирми и се свързах с тях.
Turquaz balloons – предварителна резервация за полета, цената за балон с капацитет 16 човека е 180 евро/човек. За потвърждаване на резервацията е необходим само номер на кредитна карта, самото плащане се извършва в деня на полета.
Моят избор беше Royal balloon– резервацията за полета се заплаща предварително, цената за балон с капацитет 20 човека е 160 евро/човек, цената за деца от 6 до 11 год. е 120 евро. При предварителна резервация на полета се оказа, че има и бонус – плащаш цена за полет с 20 човека, но се качваш на балон за 16 човека.
В деня преди полета получих мейл, че ще ни вземат в 4,30 часа сутринта от къмпинга. Ставаме в 4 часа и в 4,30 чакаме пред входа на къмпинга. Бусовете, които минават събират хората от даден район и извозват всички до един ресторант. На входа на ресторанта има дъска, на която са отбелязани всички резервации. Резервацията е с име и брой хора, групирани по балони за излитане. Срещу нашата резервация пише „номер 2“. Отправяме се към масите с „номер 2“ за закуска – изборът беше доста богат. Аз лично се възползвах от кафето, защото в 5 часа сутринта не бих могла да мисля за храна. След закуската се качваме в бус „номер 2“ и потегляме към мястото за излитане. Подготовката на балона е започнала още преди приситигането ни.
Всеки ден полета може да бъде от различно място, зависи от метеорологичните условия и най-вече от вятъра. Ние излитаме от Розовата долина.
Небето започва да се запълва с летящи балони и гледката става все по-красива.
Дуди е притеснена за полета, защото по принцип има страх при летене.
Ние със Сашето сме щастливи, много щастливи.
Ограничението за полет на деца е или над 6 год, или над 130 см. Причината е основателна. Алекс навърши 6 год., но няма 130 см. Липсата на достатъчна височина не й позволява да вижда над балона, а ние не можем през цялото време да я държим вдигната. Но тя си намира прозорче 🙂 Вижда прекрасно през отвора за стъпало, освен това не усеща студ.
Докато ние летим в небето над Кападокия, една група е тръгнала да посреща изгрева с АТВ.
Полетът с балон е един час. Приземяването е важен момент от целият полет. Бях чела ревюта, как някои от пикапите препускат след балоните, за да могат да ги приземят. В ревютата на Royal balloon пишеше, че шофьорът на пикапа паркира и просто чака пилотът да приземи балона. Всичко беше толкова плавно, че буквално кацаме върху пикапа.
Докато се приземяваме, всички клякат в коша на балона и застават с гръб прилепнал към коша, включително и аз. Само Сашо и пилота остават прави. В момента, в който кацаме в пикапа, пилота започва да се смее и ни пита защо сме клекнали, той не е давал такава команда. Това се налага само в случай, че има проблем с приземяването.
Полетът е успешен и е време за шампанско с ягоди.
Аз не пропускам да си направя снимка за спомен с нашият пилот. 
По време на полета пилота правеше клипчета. Който желае, след полета може да си закупи флашка с полета и снимки направени от екипа.
След това всички се качваме отново в буса, който ни кара до къмпинга.
Ако решите да посетите Кападокия, не пропускайте да полетите с балон. Цената наистина е висока, но изживяването си заслужава.
Деринкую – най-дълбокият подземен град – Турция, част 6






































