Но имаше и места, на които тъмните облаци ги нямаше, така че се оставихме на времето и се настроихме за прекрасни гледки.
Пристигаме в Никити, което е в началото на ръкава.
Веднага след Никити започват и нашите набелязани цели. Идеята ни беше да разгледаме плажовете и затова спирахме на доста места. А ето го и първия набелязан плаж – набелязан по карта и по четене на информация в нета.Ag.Ioannis Beach, Ситония
Палатките се разполагат между дърветата.
Определено течеше подготовка за предстоящия сезон.
Продължаваме към следващия плаж.
Koviou beach
Едни стълби, водещи за никъде
Този кактус беше много красив разцъфнал.
Lagomandra beach
Имахме заръка от едни приятели, да разгледаме едно хотелче, та решихме да се избъзикаме, че това е хотела, който са избрали 😁
А всъщност трябваше да им покажем това.
Продължаваме в посока Неос Мармарас, но тъмните облаци продължават да ни следват.
Неос Мармарас
От Неос Мармарас може и да не успях да видя Островът Костенурка, но по черните затънтени пътища има други гледки . Като малко дете се радвах, когато видях главата на костенуркатa.
Бяхме решили да слезем до тази част на брега.
Но пътят се оказа умишлено затрупан.
Някъде около Azapiko – не намерих въпросния плаж с църквата и мястото за кемперите.
Поредното плажче.
Продължаваме по трасето.
Така стигнахме до това прекрасно закътано местенце.
Минахме през едно вилно селище с около къщички.
Продължихме по интересно трасе.
На един завой спряхме за малко. На ляво гледката беше ето такава.
Надясно – обитателите от другия хълм.
Надолу – изглед към морето.
И докато се завъртя 2-3 пъти, Папарака вече беше изприпкал при стадото.
Беше си намерил поредния фотомодел.
Папарака успя да подгони стадото, от съседния хълм овчаря яхна моторетката и тръгна към стадото, да го събира, а ние продължихме в посока Торони.
Торони
Удоволствие беше за мен да видя как този „младеж“ с кемпера си слага чаша (стъклена, със столче) охладено бяло винце на масата и се кани да се любюва на залеза.
След Торони, следващата набелязана цел беше Порто Куфо или Глухото пристанище.
Пътят минава направо на брега, или по-скоро бряг няма.
Тези ги снимах, за да дразня едно рибарче.
Входът на пристанището от морето. Всъщност Порто Куфо е естествено оформено пристанище.
След Порто Куфо, вече се намирахме на Източния бряг на Ситония.
Намерихме отбивката за Kriaritsi beach и после попаднахме като във филма „Лабиринт“.
Както си караш по асфалтиран път 100 м и изведнъж пътя свършва и попадаш на полянка.
След това, пак следва асфалтирано трасе, после полянка и т.н. В един момент и GPS тотално изтрещя и не знаеше къде се намира и накъде да ни напътства. По-важно е, че намерихме целта.
Не пропуснах да отразя Атон, макар и обвит в мъгла.
Тръгваме от Криарици и GPS дава някакво трасе, хм и то какво.
Както се казва, стигнахме до асфалт. Но доста натисках спирачките по това трасе.
И така, всъщност успяхме да обходим западния бряг на Ситония за деня и пристигнахме на Портокали.
Палатките от миналата година си стояха.
Имаше 6-7 български коли, и доста глъчка наоколо, така че след няколко въпросителни на семейния съвет решихме да стигнем до нашето местенце. Казано – сторено.