Сараево (Sarajevo) – Босна и Херцеговина
Координатите на къмпинга са зададени в GPS-a, преминаваме през централната част на града и се насочваме към Ilidza (краен квартал). Забиваме се в някаква ню-ню уличка с нашето голямо возило, а каката от GPS-a ни обяснява, че сме били стигнали целта. Е, да ама не! Аз съм го видяла на снимка и знам, че е голяма площ подходяща за кемпери, а такова място наоколо не виждам. Наблизо виждаме заведение и Сашо отива на проучване. Оказва се, че не сме първите, които търсим този адрес, но той не се намира там. Google maps и той не иска да изкара този адрес (хората от заведението опитали да ни помогнат). Накрая ни чертаят една карта, която ни отвежда до правилното място………….. (няма кой да снима картата 🙂 ) Пристигаме в къмпинг Ilidza и ни посреща един младеж на рецепция. Разбираме се, че кемпера + нас тримата ще е на стойност 26 euro. Т.к. баните не са готови (не знам защо, не е нов къмпинга) ще ни даде ключ за едно от бунгалата, за да ползваме банята. Паркираме се на определеното място, вземаме освежаващ душ и сме готови за разходка в Сараево. На рецепция ни обясниха от къде да вземем трамвай номер 3, че трябва да си купим билет преди да се качим и после в трамвая да го валидираме. И че последния трамвай е около 22,30 часа.
И така вече крачим по улиците на Сараево в посока трамвая. 
Докато се разхождаме виждаме buregdzenica за закуски и решаваме да се подкрепим с местен специалитет – бюрек (пай с месо увит в тесто). Изглежда като нашите банички но вътре е с месо и другото, което взехме е Sirnica (със сирене/извара). Стигаме до един павилион и си купуваме карта на Сараево. Малко след това вече се намираме пред спирката на трамвая, купуваме билети – отново имаше жестомимичен превод в ефир добре, че жената ни разбра, че искаме за тримата, отиване и връщане. Трите билета – отиване и връщане бяха 9 КМ. Качваме се в трамвая и аз започвам да оглеждам пътниците, за да преценя на кой да започна да досаждам с въпроси ха-ха. Отивам при първите късметлии и се опитвам да им обясня на българо-босненски, че искам да сляза за Ashkenazi Synagogue. Но, човекът не можа да ме разбере и да ми отговори, и английски каза, че не знае. Отивам при следващия късметлия – един младеж, викам си тука ще се разберем, но и там не би. А аз имам карта разпечатана от мапса с точки и имената на местата, които търсим, но и това не помага. Междувременно Ники е разпънал картата като типичен турист, а аз се забавлявам. Сашо се сеща, че може да въведе адрес от моята разпечатана карта на GPS-a и така да уцелим подходящата спирка, когато се приближим до мястото.
Аз сядам на една от седалките в трамвая и една женица пред мен ме заговаря на английски. Обяснявам какво търся и ако може да ми каже на коя спирка да слезем. Тя с недоумение ми обяснява, че по това време (беше след 19:00 часа) Синагогата е затворена. С усмивка и показвам моята разпечатана карта (нахвърляла съм някои основни забележителности на нея)
и обяснявам, че това ни е като начален ориентир откъде да започнем разходката. Тя обеща да ни покаже спирката на която трябва да слезем. Попита от къде сме и когато казах България с усмивка каза, че харесва София и е идвала преди години. И други неща си говорихме, но някои ми се губят.
Сашо следи GPS-a и отчита, че трамвая се движи с 30 км/час и скоро наближава зададената точка. Вече сме съвсем близо и знаем, че трябва да слизаме. Жената, с която бях разговаряла ми направи знак, че това е нашата спирка. Слизаме от трамвая, пожелаваме ѝ хубава вечер и тръгваме по уличките в центъра на Сараево с надеждата да усетим поне малко от духът на този град. Следващите няколко часа сме точно като японски туристи – въоръжени с фотоапарати. Аз като един гид съставил плана за цялото пътешествие съм се подготвила да кажа по няколко думи за местата, които виждаме, но небето е смръщено и знаем, че няма да ни се размине без дъжд, затова разказите ги оставяме за по-късно.
Сашо следи GPS-a и отчита, че трамвая се движи с 30 км/час и скоро наближава зададената точка. Вече сме съвсем близо и знаем, че трябва да слизаме. Жената, с която бях разговаряла ми направи знак, че това е нашата спирка. Слизаме от трамвая, пожелаваме ѝ хубава вечер и тръгваме по уличките в центъра на Сараево с надеждата да усетим поне малко от духът на този град. Следващите няколко часа сме точно като японски туристи – въоръжени с фотоапарати. Аз като един гид съставил плана за цялото пътешествие съм се подготвила да кажа по няколко думи за местата, които виждаме, но небето е смръщено и знаем, че няма да ни се размине без дъжд, затова разказите ги оставяме за по-късно.
Ashkenazi Synagogue
третата по големина Синагога в Европа
всичко цветно привлича погледът ми като магнит
всичко цветно привлича погледът ми като магнит
Muzički paviljon (Atmejdan)
Това е единственият музикален павилион днес в Сараево (били са четири). Музикалният павилион е бил разрушен през Втората световна война и е реновиран през 2004 г. Името Atmejdan е останало от миналото, защото на това място е имало хиподрум.
Папарак с чадър
Latinska cuprija (Латински мост)
Първият мост на това място е бил дървен. В миналото мостът е свързвал десния бряг на река Миляцка, където е бил католическият квартал, наричан „Латинлук“ с останалата част от Сараево и затова е наричан Латински мост. Двата преливника в средата на моста заемат гордо място в герба на Сараево.
Careva džamija (Emperor’s Mosque)мюсюлмански гробища със своите странни надгробни камъниКакто си вървим и изведнъж пред нас изниква Sarajevska Pivara 🙂Franjevačka crkva sv.Ante Padovanskog
мюсюлмански гробища със своите странни надгробни камъни
Както си вървим и изведнъж пред нас изниква Sarajevska Pivara 🙂
Franjevačka crkva sv.Ante Padovanskog църквата е построена през 1914 г., а в непосредствена близост до нея е манастирКулата е висока 43 м.Vijecnica – Националната библиотекаBaščaršia
(Башчаршия)част от магазините вече са затворени, но все пак има какво да видимВ Босна арсеналът от войната е намерил приложение в сувенирите – химикалки от патронилуди папараци 🙂SebiljStara pravoslavna crkva (Old Orthodox Church)Христос Воскресе на повече от 20 езикаSahat kulaGazi Husrev-begova džamijaИзбрахме си една сладкарничка и решихме да се възползваме от изкушаващите баклавичкиДокато се отдавахме на сладки изкушения, вечерта
настъпваше и се появиха светлини по часовниковата кула и джамията.вечерната разходка също има предимстваKatedrala Srca Isusovaчешмата пред Гази Хюсрев Бегова джамияVječna vatra (Вечният огън)
Кулата е висока 43 м.
Vijecnica – Националната библиотека
Baščaršia(Башчаршия)
част от магазините вече са затворени, но все пак има какво да видим
В Босна арсеналът от войната е намерил приложение в сувенирите – химикалки от патрони
луди папараци 🙂
Sebilj
Stara pravoslavna crkva (Old Orthodox Church)
Христос Воскресе на повече от 20 езика
Sahat kula
Gazi Husrev-begova džamija
Избрахме си една сладкарничка и решихме да се възползваме от изкушаващите баклавички
Докато се отдавахме на сладки изкушения, вечертанастъпваше и се появиха светлини по часовниковата кула и джамията.
вечерната разходка също има предимства
Katedrala Srca Isusova
чешмата пред Гази Хюсрев Бегова джамия
Vječna vatra (Вечният огън)
Последни кадри и решаваме да тръгнем към трамвайната спирка, защото започва да вали, а ние имаме път до спирката, после 20 мин. с трамвая и след това още 15 мин. до къмпинга.
Тук е момента да спомена, че аз имам неистов страх от кучета и при среща с тях започвам да се държа неадекватно – крещя, хващам случайни хора за ръката да ме водят, докато се отдалечи кучето, склонна съм да вляза в кола, къща и всичко в което мога да нахълтам само и само да се избавя от кучето, колкото и да ми обяснява някой, че било мило, сладко, не хапело и не знам си какво още. Споменавам го, защото малко преди да стигнем къмпинга едно куче започва да върви след нас и аз ставам все по-напрегната. Сашо и Ники могат да споделят колко съм крещяла докато стигнем къмпинга. А, и да не мислите, че когато стигнахме кемпера то се отказа – не, не и не! Реши, че трябва да ми навлиза в личното пространство и не си тръгна до сутринта гадта. В комплект с него беше и кучето-пазач на къмпинга. Е, две кучета пред кемпера са в състояние да ме докарат до нервен срив. Заявих категорично – до тоалетна само с придружител ще ходя и да си направят график кой ще ме води.
Релаксираме след дългия ден със сараевско пиво и споделяме впечатления от деня. А навън започва да вали все по-силно. Разбираме се, че на сутринта ще решим как продължаваме с маршрута, след като видим как е времето. От синоптика прогнозата е дъжд, дъжд и пак дъжд.
Ден 4 – 4 май
Добро утро от Сараево и проливният дъжд. Кафе, закуска и даже не подлагаме на дискусия въпросът – единодушно решаваме, че тръгваме към Мостар, защото в това време нищо друго не можем да видим от Сараево.
Подреждаме багажа да не лети в движение в кемпера, връщаме ключа за банята на рецепция и си вземаме личните карти. ДА, точно така – предния ден при настаняването ни взеха личните карти. Аз бях възмутена и за първи път ми се случва, но нямах време да споря със служителя по въпроса, защото нямахме много време за разходката в Сараево. Поискахме си визитка с тел. на къмпинга, защото младежа се опитваше да ме убеди, че при евентуален проблем сме можели да се обадим в къмпинга, за да потвърдят, че личните ни карти са при тях. Получихме брошура – то такава брошура можеш да си вземеш навсякъде както се казва и тя категорично не е документ с който да докажем, че сме гости на къмпинга. Но както казах, разполагахме с много малко време за разходка и не исках да водим спорове.
Вече сме готови за път – взели сме си документите, заредили сме маршрута на GPS-a и сме готови за следващата точка от маршрута – Меджугорие.
следваща спирка: