Добро утро от Благай и довиждане Босна
Добро утро от Благай. След толкова емоции цяла седмица беше дошъл момента за последните километри на територията на Босна и Херцеговина. Предстояха ни около 230 км през планините на Босна и по поречието на река Дрина.
Стегнахме багажа, оправихме си сметките за престоя и се разговорихме с Nedzad. Бях прочела за пясъчните пирамиди край Милевина, но от малкото информация бях наясно, че пътят е „малко“ офроуд. Когато разпитвах Nedzad дали има повече информация стана на въпрос, че нямаме пътна карта на Босна и че се справяме с GPS-а. Той с усмивка ни обясни, че специално в Босна не трябва да се доверяваме на 100% на GPS-a. Отиде до неговия офис и след малко се върна с пътна карта, която ни подари и разпечатана информация за пясъчните пирамиди. Пак ще кажа – невероятен човек е! След като му обясних маршрута за деня и откъде мислим да минем, той ни спомена за едно място, където трябва да спрем, защото гледките са много красиви – ще го познаем по паметника, който е издигнат. Споделихме, че сме вечеряли в ресторанта отсреща и попитахме дали предлагат закуска. Последва телефонно обаждане от Nedzad до ресторанта и потвърждение, че има от местните закуски.Минаваме по моста и сме в ресторанта.
Изборът на закуска е от местните вкусотии – сирница (с прясно сирене)и бюрек (с месо)И двете бяха много вкусни.Задължителното за мен босанско кафу с невероятен аромати безалкохолни, които бяха комплимент от заведението. Странно име за минерална вода – киселяк 🙂След чудесната закуска беше време да си кажем довиждане с Nedzad.По пътя си намерихме място да спрем и да направим малко кадри на крепостта над Благайи на Благай.Пътят е дълъг и затова да подремна малко 🙂В планински район сме и е нормално да има близка среща с едър рогат добитък В тази част сериозно се строи,а пътищата нямат нищо общо с българската действителност.Този тунел беше дълъг повече от 2,5 км,а на няколко места в самият тунел имаше отбивки странично.По пътя спирахме на места, които спираха дъхът ни.А някои кадри правех в движение.Тези борчета така бяха накацали по скалите, че предизвикваха усмивки по лицата ни.На мястото, на което имахме възможност да спрем не бяха толкова много и не можахме да запечатаме невероятната гледка.
Удоволствие е да пътуваш и да се радваш на гледките.Виждаме мястото, за което Nedzad ни беше споменал и спираме за малко.Душата ми ликува пред този пейзаж.Докато аз се захласвам по върховете, Сашо се заиграва с едно дърво.Това е паметник, който е издигнат в памет на загиналите войници във Втората Световна война.Предимството да пътуваш с кемпер – разглеждаш си картата и си похапваш 🙂В разговори и красиви гледки изминахме около 200 км
Стегнахме багажа, оправихме си сметките за престоя и се разговорихме с Nedzad. Бях прочела за пясъчните пирамиди край Милевина, но от малкото информация бях наясно, че пътят е „малко“ офроуд. Когато разпитвах Nedzad дали има повече информация стана на въпрос, че нямаме пътна карта на Босна и че се справяме с GPS-а. Той с усмивка ни обясни, че специално в Босна не трябва да се доверяваме на 100% на GPS-a. Отиде до неговия офис и след малко се върна с пътна карта, която ни подари и разпечатана информация за пясъчните пирамиди. Пак ще кажа – невероятен човек е! След като му обясних маршрута за деня и откъде мислим да минем, той ни спомена за едно място, където трябва да спрем, защото гледките са много красиви – ще го познаем по паметника, който е издигнат. Споделихме, че сме вечеряли в ресторанта отсреща и попитахме дали предлагат закуска. Последва телефонно обаждане от Nedzad до ресторанта и потвърждение, че има от местните закуски.
Минаваме по моста и сме в ресторанта.
Изборът на закуска е от местните вкусотии – сирница (с прясно сирене)
и бюрек (с месо)
И двете бяха много вкусни.
Задължителното за мен босанско кафу с невероятен аромат
и безалкохолни, които бяха комплимент от заведението. Странно име за минерална вода – киселяк 🙂
След чудесната закуска беше време да си кажем довиждане с Nedzad.
По пътя си намерихме място да спрем и да направим малко кадри на крепостта над Благай
и на Благай.
Пътят е дълъг и затова да подремна малко 🙂
В планински район сме и е нормално да има близка среща с едър рогат добитък 
В тази част сериозно се строи,
а пътищата нямат нищо общо с българската действителност.
Този тунел беше дълъг повече от 2,5 км,
а на няколко места в самият тунел имаше отбивки странично.
По пътя спирахме на места, които спираха дъхът ни.
А някои кадри правех в движение.
Тези борчета така бяха накацали по скалите, че предизвикваха усмивки по лицата ни.
На мястото, на което имахме възможност да спрем не бяха толкова много и не можахме да запечатаме невероятната гледка.
Удоволствие е да пътуваш и да се радваш на гледките.
Виждаме мястото, за което Nedzad ни беше споменал и спираме за малко.
Душата ми ликува пред този пейзаж.
Докато аз се захласвам по върховете, Сашо се заиграва с едно дърво.
Това е паметник, който е издигнат в памет на загиналите войници във Втората Световна война.
Предимството да пътуваш с кемпер – разглеждаш си картата и си похапваш 🙂
В разговори и красиви гледки изминахме около 200 км
и наближаваме следващата спирка: