Турция – пътешествие с кемпер
Идеята за пътешествие в Турция отлежава от доста време. И все го отлагахме това пътуване. Най-често поради факта, че километрите са много, а времето, с което разполагаме е малко.
Преди 2 год. си извадихме паспорти, с идеята да отидем поне до Истанбул. Мислехме да пътуваме с влак (спален вагон) и да видим градините с лалета. Поради ковид тази идея се провали с гръм и трясък.
Миналата година сменихме старият кемпер с малко по-нов. И решихме, че трябва да го разходим някъде. На мен не ми трябва много време да отворя картата и да започна с плановете. Прегледах почивните дни за 2022 г. и споделих със Сашо, че така мечтаната Кападокия може все пак да се случи. Той ми даде зелена светлина да творя маршут и да видим какво ще се получи.
И така Кападокия беше на път да се сбъдне. Така и така ще бием толкова път, реших да се спуснем после по крайбрежните градове и да проверим как е положението с дивите заливчета за морско пътешествие. Сътворих някакъв маршрут, който грубо изглеждаше така:
София – магистрала през Истанбул -Гьореме – Коня – Олудениз – Памуккале – Измир – Чанаккале – София
После реших да не минаваме покрай Истанбул, а през Ескишехир и маршрута що-годе се запази.
София – Чанаккале – Ескишехир – Гьореме – Коня – Олудениз – Памуккале – Измир – София
Реших, че съм го измислила и остава да нахвърлям основни точки за разглеждане по пътя и сме готови за пътешествие в Турция.
Да, ама не! Говорим със Сашо и той пак ми споменава за подземните градове Каймаклъ и Деринкую и за Гьобекли тепе (гледал е за тях в поредицата „Извънземни от древността“). Започвам да се ограмотявам къде точно в Турция се намират тези места. С изненада откривам, че подземните градове са в Кападокия. До тук добре, значи маршрута си е перфектен.
Забождам на картата точка на Гьобекли тепе – той е в съвсем друга посока от нашето трасе, но пък в тази част на Турция са Диарбекир и Мардин. А по пътя от Гьореме (Кападокия) до Гьобекли тепе може да се мине и през Немрут. И първоначалниятт маршрут вече нямаше никакъв шанс да се случи, защото разполагаме с 10 дена. Получи се един „съкратен“ вариант.
София – Гьореме – Немрут – Диарбекир – Мардин – Гьобекли тепе – София
По път ще решаваме какво да включим. За съжаление Диарбекир и Мардин отпаданаха още на този етап като идея, защото като нахвърлях грубо км на ден, бях наясно, че няма как да ни стигне времето за тях, след като 4 дни запазвам за Кападокия.
Когато ми оставаше време, прочитах по някой друг пътепис или конкретна информация за местата, които искаме да видим и градовете, през които ще минем. Разделих маршрута по дни и набелязах точки за спане. Уредихме отпуската и времето за пътешествие все повече наближаваше. Трябваше да подготвим и кемпера за път.
Цяла зима нямахме възможност да тестваме банята в кемпера, а имахме притеснения, че нещо не е ок. За съжаление притесненията се оказаха верни и се наложи да ремонтираме банята. Една седмица преди да тръгнем на пътешествие Сашо свали коритото, издири от сайтове подходящо лепило (смола) и успя да поправи щетите. Справил се е чудесно, защото банята си я използвахме без проблем през цялото пътешествие. Но пък докато ползвахме банята в Турция установихме, че тече крана на мръсната вода. Ние си бяхме подготвени, че ще откриваме още нередности по време на пътешествието, важното беше да са поправими и да се придвижваме без проблем.
Готови сме за път – банята е ремонтирана, кемпера с две нови предни гуми, сервизиран, багажът натоварен, екипажът ентусиазиран.
Обичайното ни време за дълги преходи е през нощта. Прибираме се от работа, душ, сваляне на чанта с документи и техника, пълнене на термоса с кафе, настройка на навигацията и газ към Чирпан, да вземем последния член на екипажа – моята сестра Дуди. Тя пък идва от Габрово и за да не идва първо до София , а после до границата, си направихме среща в Чирпан.
Намираме Петрол Чирпан, движили сме се по разписание и двете коли пристигаме с разлика от 10 мин. Аз кроя планове как на бензиностанцията ще напълним кемпера с вода, но сметките ми излизат без кръчмар, защото се оказва, че вода няма. Нищо, все някъде в Турция ще намерим къде да напълним. Подреждам бързо багажа на Дуди, така че да не лети по време на път и потегляме към ГКПП Капитан Андреево.
Минаваме през някакви малки селца, а пътят е „уникален“. Даже диви зайци изкачаха на моменти. Най-накрая се включваме по магистралата и вече ни е малко по-спокойно.
Турция – България – граничен пункт ГКПП Капитан Андреево
Стигаме граничният пункт. Има по около 7-8 коли в двете колони. Общо взето опашките вървят сравнително бързо. Минаваме граничният пункт от българска страна без проблем. Следва турската част. Първите два пункта ги минаваме без запъване, но като казаха „дитри“ и стана забавно. И двамата със Сашо не разбрахме към кое гише да отиваме. Виждам, че единият от граничните ми ръкомаха и сочи едно хале вдясно. Казвам на Сашо „карай на там, явно ще сваляме багажа“. Това ми беше най-голямото притеснение за границата, как ще разтоваря целият кемпер. Ами то нашето си е цяла къща – дрехи, чанти, завивки, играчки, чаши, чинии… Лошо ми стана като си помислих колко време ще свалям и качвам багаж и какъв цирк ще бъде.
Стигаме до халето „дитри“. Едни хора (цивилни) стоят отстрани и ни показват да влезем. Добре, влизаме в халето. Казвам на Сашо „Спирай!“. Чакаме, чакаме, никой не идва. Палим кемпера и тръгваме бавно да излизаме от халето. Гледам никой не тича след нас, значи не сме сгафили. И бавно – бавно се отправяме към следващото гише. Подаваме документите, човека ги преглежда и започва да ни обяснява нещо на турски. Ние нищо не разбираме и явно започваме да го гледаме по възможно най-идиотският начин (няма да е за последен път това изражение в следващите дни). Чуваме отново „дитри“ излизаме на заден ход и тръгваме отново към халето, в което бяхме преди малко. И аз си мисля, няма да ни се размине свалянето на багажа.
Едва, когато се върнахме видяхме едни ОГРОМНИ букви „D3“. Ахаа, това било „дитри“. Решихме, че е трябвало да чакаме повече време, защото все пак ще проверяват багажа. Приближавайки въпросното хале виждам, че встрани има гишета и хора в тях. Ахаааа, пропуснали сме цяло гише през което да минем. Не е като да минаваме за първи път граница, защо така го изпуснахме това невзрачно гишенце не знам 🙂
Провериха ни документите на „дитри“ и пак сме в халето. Казвам на Сашо да спира. Чакаме – чакаме, и пак никой не идва в това хале. Слизам от кемпера и се връщам назад да питам какво да правим, че трети път ако минем през това хале ще станем за резил. Един от граничните ми показва с ръце да продължаваме. Аз все пак искам да съм сигурна, че правилно съм разбрала и започвам и аз да ръкомахам напред. „Go, Go“ – каза накрая човека и аз не чаках втора покана 🙂
Отново към следващото гише. Там нали вече ни бяха проверили документите, та направо ни посочиха да си вървим по пътя. После минаваме дезинфекция и „Добре дошли в Турция!“. Планът за вечерта е изпълнен – минахме границата, от тук нататък, до където ни стигнат силите и лягаме да спим.