Вишеград (Višegrad) – Босна и Херцеговина
Пристигаме на паркинга до Моста, но той е пълен. Освен това апаратите за таксуване са с монети, а ние имаме налични само банкноти. Успяваме да си намерим място за паркиране (кемпера е дълъг 7 м. и не навсякъде можем да спрем). Аз се опитвам да получа инфо от един шофьор на автобус, дали ще има проблем с мястото на което сме паркирали. Не можахме много да се разберем. Вземаме решение Ники да остане в кемпера, докато ние се разходим по известният Мост на р.Дрина, а след това като се върнем той да отиде.
Мостът на река Дрина е изграден в периода 1571 – 1577 г. от Мехмед Паша Соколович
Мостът на река Дрина е изграден в периода 1571 – 1577 г. от Мехмед Паша Соколович
Като всяко туристическо място и тук е пълно с различни сувенири Направените кадри не бяха достатъчни за Сашо и той естествено посети един частен двор, за да задоволи фотографската си душаДокато изчаквахме Ники да се върне от разходката не пропуснахме да отразим прането в Боснаи една градинка под прането
Направените кадри не бяха достатъчни за Сашо и той естествено посети един частен двор, за да задоволи фотографската си душа
Докато изчаквахме Ники да се върне от разходката не пропуснахме да отразим прането в Босна
и една градинка под прането
Готови сме съвсем бързо с разходката, защото не можеш да се разминеш от бг туристи по моста (съвсем нормално за този период от годината 1-6 май). Другият набелязан обект във Вишеград е Андрићград (Andrićgrad) – Каменният град построен по проект на Костурица за снимките на филма по романа на Иво Андрич „Мостът на Дрина“. Оказва се, че той е в обратна посока и се налага да спрем движението, за да обърнем кемпера.По улиците във Вишеград е пълно с автобуси и всякакви търсачи на забележителности като нас, а място за паркиране трудно се намира. Докато търсим Андричград пропускаме отбивката за него и се озоваваме на основният път за Сараево. Решаваме, че ще разгледаме Андричград на връщане от пътешествието в Босна, защото и без това ни предстоят още около 150 км до следващата точка.
По улиците във Вишеград е пълно с автобуси и всякакви търсачи на забележителности като нас, а място за паркиране трудно се намира. Докато търсим Андричград пропускаме отбивката за него и се озоваваме на основният път за Сараево. Решаваме, че ще разгледаме Андричград на връщане от пътешествието в Босна, защото и без това ни предстоят още около 150 км до следващата точка.И така, тръгваме смело в посока Високо – основната цел на нашето пътешествие. Малко след Вишеград се зареждат поредица от тунели, някои от тях са толкова тъмни, че се чувстваш като в криминален филм. Една част от тунелите е с изрязани отвори странично към реката. Снимката не е на фокус, но в движение толкова се справих.
Някъде между тунелите намираме място да спрем за малко и да направим няколко кадъра
опити за снимане в движение, но както казах от втори ред е трудно да уцелиш кадъра важното е ентусиазъм да има
Подминаваме Сараево и се качваме на магистралата. Отсечката Сараево – Високо е 4,40 КМ (за кемпер). Караме си ние по магистралата и хоп – изниква Чичко милиционер с една палка. И се започва екшъна:
– Добър дан
– Добър дан …..Документи на колата – добре.
– Добър дан …..Документи на колата – добре.
Тук ми се губи част от разговора и изобщо, ама на въобще си нямам на идея от какъв зор пък аз си подадох личната карта.
Разговорът продължава и Чичко полицай приканва Сашо да слезе от возилото. Завежда го отзад и му показва, че няма стикер с ограничение за километрите.
В Босна това било задължително! На въпроса откъде да си купим такъв стикер, отговора е, че не знае и не го интересува, но ние сме длъжни да имаме!!! Следва
продължение на техния разгорещен разговор, че аз съм нямала право да се возя в жилищната част на кемпера, при което Сашо се разпенва и му обяснява, че аз не съм в жилищната част и че има седалки с колани за 6 пътника, даже му казал ако иска да се качи в кемпера и да види. Следващото заяждане е било за това, че няма необходимата категория да кара този кемпер – т.е. според полицайчето този кемпер трябва да се кара с кат.ВЕ ! За него това е ремарке!
продължение на техния разгорещен разговор, че аз съм нямала право да се возя в жилищната част на кемпера, при което Сашо се разпенва и му обяснява, че аз не съм в жилищната част и че има седалки с колани за 6 пътника, даже му казал ако иска да се качи в кемпера и да види. Следващото заяждане е било за това, че няма необходимата категория да кара този кемпер – т.е. според полицайчето този кемпер трябва да се кара с кат.ВЕ ! За него това е ремарке!
Драматично беше още в началото на пътешествието да започнем с проблеми, НО пари не ни взеха, нито глоба имахме…само си записал на някакво листче данните от шофьорската книжка на Сашо.
Следваща спирка: