Предишния път, пътешествайки из тази област стигнахме само до село Емен и каньонът на река Негованка. Тогава не знаехме че съвсем наблизо се намира Хотнишки водопад. Желанието да видим и тази природна красота ни отведе по вече познатия път из малките китни селца в района. Само месец преди това се наслаждавахме на снежната покривка по билото на планината, а сега пред нас се откриваха невероятните зелени поляни.

Пътувайки по основния път в посока Велико Търново, малко след Ново село има отбивка за село Момин сбор. След около 10 км, където свършва асфалтовия път се оказвате пред една поляна, която е много подходяща за пикник. Всъщност доста хора се бяха възползвали от хубавото време и почивните дни за релакс на поляната. Минавате по дървеното мостче над реката, за да стигнете до поляната.

Пред вас се открива тази гледка. Водопадът наистина е красив и се извива от двете страни на скалата, преди да стигне до езерото.

Хотнишки водопад

Направихме малко снимки и се отправихме нагоре по екопътеката, която минава над Хотнишки водопад.

Изкачването започна, с тези стълбички.

В колона по един, защото трасето е тясно.

Ето го и Папарака, оборудван с камера и фото.

Дървените парапети са стабилни.

Продължаваме по пътеката.

Стълбичките също са добре направени.

Вдясно от пътеката има нещо като малка площадка, утъпкана от посетителите. Това е гледката към Хотнишки водопад.

Ако продължите малко навътре от площадката, можете да стигнете до тази стълба, която води за никъде и е почти висяща във въздуха. Папарака не беше пропуснал момента да се качи на нея.

С джапанки определено не може да се ходи по такова трасе.

След първото изкачване стигнахме до този момент.

Следва преминаване в колона по един.Трасето не е дълго, но е тясно и се налага да се върви в колона по един.Излизайки от тунелчето попадаш на гледка – Водопадът отгоре.През този процеп в скалите водата се спуска надолу.Папараци – кой с фотоапарт, кой с камера.Целувка за Папарака.Това дърво всъщност беше много интересно – клоните му се огъваха в странни форми.Гъбите си бяха намерили подходящо място – на дървото.След първото мостче започваме разходката нагоре.Стигаме до следващия по-малък водоскок.И веднага след това – стълбичка и то отвесна. Папарък е в пълно бойно снаражение – фотоапарат на врата, камера на главата.Идеята да си снимам обувката е за да ви покажа отвеса на стълбата.След като изкачихме предходната стълба, пред нас се откри тази гледка.Но преди да стигнем това мостче, трябваше да слезем по поредната стълба.И тук Нели се запъна като магаре на мост – „Няма да сляза и това е !“Докато успокоявахме Нели, че няма страшно, успях да уловя този кадър – ако се загледате внимателно в зеленото каре пише „BETONE MENTE“.Треперещия слизащ крак на Нели по стълбата.Босоножка „припка“ по стълбата, а Бетон Ментето я крепи.След като преборихме дървените стълби, стигнахме до поредното мостче над реката.Изглед от мостчето в посока водопада.Изглед и в другата посока от мостчето.

След като преминете мостчето, следва едно изкачване. Вдясно на снимката се вижда парапетът и камъните които очертават пътеката. По средата на това изкачване „Босоножка“ тотално се запъна и каза „До тук!!!“.

Всъщност като се изкачите по тази последна пътека, заставате точно на това място.

И в един момент дървения парапет на екопътеката свършва.

Но самата екопътека не свършва до тук. Отново съм фотографила прекрасната си обувка, не да ви показвам марка. От толкова прах по нея, едва ли ще видите, че е „Версаче“. Идеята е да видите колко е широко продължението на пътеката.

Всъщност по тази част на пътеката продължи единствено Папарака, който днес се подвизаваше под името „Оцеляващия на предела“.

Аз лично направих последни кадри на отсрещния хълм и тръгнах обратно по пътеката.Пътеката наистина не е обезопасена и ако решите все пак да пробвате трасето, не го правете ако преди това е валял дъжд. Следващите няколко кадъра са точно от тази част на екопътеката, с любезното съдействие на „Оцеляващия на предела“.Докато Оцеляващия на предела се опитваше да намери пътят към лагера, ние вече бяхме отворили артелната в междинната станция. Първото, с което се заехме е изстудяване на Антидота.Използваме подръчни материали за изстудяване на Антидота. Предимството да ходиш с кубинки – имат дълги връзки и при необходимост заместват липсата на въже.Антидота е изстуден и ние с удоволствие отпиваме от вълшебната кехлибарена течност, докато чакаме Оцеляващия на предела да се завърне в базата.Тук вероятно обсъждаме кой каква марка за зъби използва.Маймуните не са на клона, а на мостчето.След пристигането на Оцеляващия и отдиха в междинната станция поехме обратно по познатия път към вседехода.Босоножка и Бетон Ментето На вашето внимание Оцеляващия на предела.И докато ние слизаме обратно по пътеката, Рене вече се беше паркирала на поляната и ни отправяше поздрав.Последни кадри от Хотнишки водопад.Ако се чудите кой измисля бисерите, които четете – ей ме на първа кипра.Един младеж, който не може да чете.Или поне не вижда добре без очила надписа на скалата „КЪПАНЕТО ЗАБРАНЕНО“. А това е беседката, от която можете да се възползвате за цвър-пър на поляната.Тази красавица летеше около нас.На връщане спряхме до една поляна, за да си наберем цветя.Но трасето София – Велико Търново е доста натоварено и пресичането на пътя е със засилка.