След Керкини, следващата ни спирка беше Неа Мудания.
Направихме кратка разходка до крайбрежието и тръгнахме по малките улички да издирваме аптека. Трябваше да купя едни лекарства от Гърция.
Направихме кратка разходка до крайбрежието и тръгнахме по малките улички да издирваме аптека. Трябваше да купя едни лекарства от Гърция.
Намерихме аптека – затворена. На вратата имаше оставен един лист – докато схванем, че това е графика как работят аптеките в града. Оказа се, че всеки ден има само по една аптека, която работи. До тук добре, но как да намерим работещата. GPS-а не искаше да се ориентира.Докато се чудехме как да открием работещата аптека се появи един добър човечец и с жестове се разбрахме къде трябва да отидем. Беше забавно – той ми показва с ръце „С кола ли сте?“. Аз му показвам с пръсти, че сме пеша. После пак с ръце ни обясни – направо, втората вляво и после пак някоя пряка беше. Благодарихме му и тръгнахме да издирваме аптеката. След 10 мин. се засякохме пред вратата на работещата аптека 🙂
Докато се чудехме как да открием работещата аптека се появи един добър човечец и с жестове се разбрахме къде трябва да отидем. Беше забавно – той ми показва с ръце „С кола ли сте?“. Аз му показвам с пръсти, че сме пеша. После пак с ръце ни обясни – направо, втората вляво и после пак някоя пряка беше. Благодарихме му и тръгнахме да издирваме аптеката. След 10 мин. се засякохме пред вратата на работещата аптека 🙂И в аптеката ми беше забавно – английският не вървеше. Аз се бях подготвила с разпечатано лекарството на английски и гръцки и това ми помогна да се справя много бързо с покупката.
Продължихме по тесните улички в посока паркираната ни кола.
В късния следобед пристигнахме на нашия любим плаж.
Успяхме да си намерим място за нашия бивак. Малко посвихме едни младежи, че се бяха разпростряли из половината площ 🙂