Времето беше приятно слънчево, идеално за разходка.Водопадът се намира на река Дракул.От тази страна на пътеката се стига до върха на водопад Котлите.Папарака се готви да се надвеси над водопада.Водопад Котлите е на няколко нива, висок около 20м и най-горната му част образува нещо като котел, от там идва и името.В подножието на водопада видяхме един друг папарак и решихме да слезем и ние.

Пробвахме варианта да минем през дърветата, но се оказа, че пътя от там е невъзможен, затова трябваше да се върнем обратно до вседехода и от там по поляната да заобиколим.След поляната се озовахме пред тази гледка. Оказа се, че трябва да слезем по склона.Докато се чудехме откъде точно да минем, срещнахме на склона папарака, който вече се връщаше. Той ни показа къде най-достъпно се слиза. Също така ни предупреди да гледаме за змии, защото това място било известно с много пепелянки. Ние не се притеснихме толкова, защото все пак беше началото на април и все още според нас студено за змии.Слизането определено беше предизвикателство, почти по задни части го карахме, защото склона наистина е доста стръмен и ронлив. Категорично не препоръчвам в мокро време да се слиза.Някои от екипажа решиха да минат през драките – оказа се голяма грешка поради наличието на адски много тръни сред дървета. Така, че препоръчвам да си карате по задни части по склона.

Папарака откри водния сезон.Фотосите изискват жертви.Трасето до водопада е на принципа придържане към скалите, иначе рискувах и аз да открия водния сезон.Време за релакс, преди да поемем обратно по баира.Кацнал на едно дърво. Тази снимка ми е все едно всеки момент ще се появи някой крокодил в кадъра.Папарака си е намерил някаква цветна локва за фотос.Изкачването започва.От високо е добре, да му мислят тези, които катерят.
Малко релакс, преди следващия етап.Това е по средата на склона.
Било студено още и рано за змии. Дрън-дрън, ето една пепелянка на хоризонта.Приключихме с изкачването и беше време за лека закуска, преди да поемем към следващата дестинация.