Добро утро от Кападокия и гледките в небето над Camping Panorama.
Докато се наслаждаваме на балоните в небето, приготвяме закуска и кафе. Кемпера е готов за път, посоката ясна – Аванос. Ще съкратим програмата в Кападокия. Не успяхме да видим всичко, но ни чака още много път, а времето с което разполагаме за нашето пътешествие е малко.
Аванос
Пристигаме в Аванос. Отбелязала съм паркинг в предварителния план. Тръгваме по една улица, за да издирваме ателиета за керамични изделия. Вървим, вървим, но около нас само къщи, ни ателиета, ни туристи. Спираме пред тази къща, поне една снимка да направим и обратен завой към кемпера. Предварителните планове са за ориентир и не винаги се спазват в пътешествията. Или ще пропуснеш някоя отбивка или пък ще видиш нещо, което не знаеш, че е в района, но ти се струва интересно. 
Решаваме, че няма да се лутаме повече в издирване на туристическото място с керамични изделия и се връщаме при кемпера. Стигаме до паркинга. До нас идва мъж на моторче, много усмихнат. Времето е доста топло, но той е облечен с дебело вълнено сако. Казва се Сюлейман, знае френски и някоя друга дума на английски. Някак успяваме да се разберем с наличния речников ресурс. То си е цяло забавление общуването. Сюлейман е музикант в заведение в Аванос и ни кани да го посетим. Обясняваме, че няма време, защото сме тръгнали към Немрут.
Ооооо Немрут възкликва Сюлейман, като се опитва с жестове да изрази, че е далеч. Ние много добре знаем това, както и факта, че пътят до там не е лек.
Сюлейман се опитва да ни обясни, че наблизо има зала, където можем да видим нещо интересно. Показва ни една брошура. В началото си мислим, че е някакво изложение, поне от обясненията. Толкова е мил Сюлейман и така ни се радва, че не можем да откажем и се съгласяваме да ни заведе. Уговорката е той да кара с моторчето пред нас и да ни показва пътя. А мястото е съвсем наблизо, на 1-2 км. Стигаме пред една сграда и там ни посрещат като ВИП гости, даже ни показват да спрем пред входа, а не на паркинга. Направо сме си поласкани. Сюлейман разменя няколко думи с един господин, правим си снимка за спомен с него и се разделяме.
Домакин на това място е Атила, който се заема със задачата да ни разкаже повече. Намираме се във фабрика за изработка на килими, а Атила е шеф на фабриката. Имаме възможност да изберем на какъв език да си говорим. Избираме руски, но на моменти включваме и английски и се забавлавяме с думите, които сме научили на турски.
Целият престой във фабриката е много интересен. Първата залата е мястото, където се тъкат килимите.
За направата на тези килими се използва вълна, памук и коприна. Характерно за тези килими е, че обвивните нишки са памучни, а тъкачните нишки са вълнени. 
В зависимост от материалите, които се използват за килима, времето за изработка е различно. Един кв.м килим от вълна/памук се тъче за един месец, а при коприненият 1 кв.м. се тъче за около 11 месеца.
Цветовете, които се използват за боядисването на преждите са от естествени материали – растителни, животински и минерали. Има и прежди, които не се обработват – бяла, кафява, черна, зависи какъв цвят е било руното на овцата.
Има два вида възли, които се използват при изработката на килимите – персийски и турски.
Турският възел е двоен и е характерен за Турция, Азербайджан и Кавказките страни. Персийският възел е единичен. Според наклона на възлите има килими, които като ги завъртиш си сменят цвета.
Копринените нишки се добиват от пашкули. Пашкулите се потапят в гореща вода и чрез разресване със специален уред се извлича нишката. От всеки пашкул нишката е от 700 метра до около 1000 метра.
В другата зала се намират изработените килими, от различни региони на Турция.
Атила взема един килим и ни показва разликата между истински и „менте“ килим – визуално са еднакви, но на ментето остава мъх, когато започнеш да търкаш с ръка.
Докато Атила ни разказва интересни неща за килимите, Алекс се забавлява – лежи, търкаля се и даже казва, че иска да имаме килим в нас.
Разговорът продължава, подкрепен с кафе и чай.
Спирката във фабриката за килими не беше предвидена, но беше интересна. Аз лично останах доволна от престоя във фабриката и всичко, което ни разказа Атила.
Време е да поемаме към следващата точка от нашето пътешествие.