Хутово блато (Hutovo blato) – Босна и Херцеговина
След красивите гледки от водопад Кравице тръгваме на път в околността, за да търсим място за релакс и нощувка.
Така изглеждат повечето къщи в Босна –
Така изглеждат повечето къщи в Босна –малки и с красиви дворчета.
Движим се бавно с голямата машина и четем кафявите табели по трасето.
Могорело – 2 км, Хутово блато – 7 км

Движим се бавно с голямата машина и четем кафявите табели по трасето.
Могорело – 2 км, Хутово блато – 7 кмКогато правих маршрута за пътешествието не включих блатото, защото Сашо обича да снима пилета, а това означава да се закотвим поне ден-два там и да не му видим очите. Времето за пътешествие беше ограничено и не си заслужаваше само да минем покрай блатото, затова и не се запознах какво може да видим там.
А пътешествието е затова, за да се променят плановете 🙂 Така, че продължаваме смело напред, следвайки табелите Hutovo blato. Стигаме до един разклон от пътя и виждаме дървени табели, но не успяваме да прочетем в движение какво е написано и продължаваме да караме по основния път. След като покарахме още известно време, започнаха да се прокрадват съмнения в нас, че е възможно да не сме уцелили пътя, защото пътуваме повече от указанието на последната табела. Виждаме една бензиностанция и спираме да попитаме дали сме тръгнали в правилната посока. Босненско-българският влиза в действие и разбираме, че сме подминали мястото. Обясниха ни, че трябва да се върнем обратно и след като минем моста, вдясно ще видим път и табели. Обръщаме и тръгваме в издирване на пропуснатата табела. Оказа се, че многото дървени табели, които не успяхме да прочетем са вярната посока.

Виждаме блато и решаваме, че това е мястото, но пътят продължава и любопитството ни отвежда по него.
Стигаме до хотела, който видяхме на табелите. Паркираме кемпера и тръгваме на разузнаване по един черен път. Изкачваме се по тревистия участък и попадаме в една горска приказка.


Виждаме блато и решаваме, че това е мястото, но пътят продължава и любопитството ни отвежда по него.
Стигаме до хотела, който видяхме на табелите. Паркираме кемпера и тръгваме на разузнаване по един черен път. Изкачваме се по тревистия участък и попадаме в една горска приказка.
Според нас това е блатно кокиче
Пълно е с водни лилии
има и лодки за разходки

Пътят продължава по една алея в гората,
където има построени интересни джаджи.
Не пропускаме да сътворим една горска мелодия 🙂


Запознахме се с животните, които може да срещнем тук


кош за отпадъци направен от кора на дърво
По алеята са сложени образователни табла
В природния парк може да се види водна, блатна, ливадна и дървесна растителност
Пътеката води към хотела
Ники каза, че това е горско моливче


От тук можеш да си наемеш гид за разходка с лодка
Пълно е с водни лилии
има и лодки за разходки

Пътят продължава по една алея в гората,
където има построени интересни джаджи.
Не пропускаме да сътворим една горска мелодия 🙂


Запознахме се с животните, които може да срещнем тук


кош за отпадъци направен от кора на дърво
По алеята са сложени образователни табла
В природния парк може да се види водна, блатна, ливадна и дървесна растителност
Пътеката води към хотела
Ники каза, че това е горско моливче


От тук можеш да си наемеш гид за разходка с лодкаили пък колело.

Паркът е доста голям, но за съжаление нямаме достатъчно време, за да останем няколко дни.




къщичката на Баба Яга 🙂
Po
Повече за Хутово блато може да научите тук


Паркът е доста голям, но за съжаление нямаме достатъчно време, за да останем няколко дни.




къщичката на Баба Яга 🙂
Po
Повече за Хутово блато може да научите тук Разходката, която си направихме беше много хубава, но вече имахме нужда от релакс и се отправихме към нашата къщичка на колела. Вечеря, напитки и свещ за финал на всички хубави емоции от днешния ден.



Ники реши да се подсигури с топлия екип – все пак сме в гората 🙂




Ники реши да се подсигури с топлия екип – все пак сме в гората 🙂
Ден 5 – 5 май
Добро утро от Хутово блато. Излишно е да казвам, че Сашето е станал в ранни зори, за да преследва пилета.













След сутрешната си разходка Сашо се завърна и ни разказа какво е открил. Предложи да ни закара до мястото, защото е подходящо за закуска и сутрешно кафе. Ако бяхме продължили вечерта по този път щяхме да пием бира по залез тук










Аз съм се развихрила с приготвяне на сутрешното кафе,
а агитката чака закуската.
Идилията беше нарушена от съвсем небрежното „змия“. То си е съвсем нормално след като сме на блато, но след близката среща рязко спрях да щъкам като свободна кокошка и се ограничих до видимите участъци без наличие на тревни площи.
След като приключихме със закуската и кафето, сгънахме кепенците и се отправихме към следващата точка от нашата програма.
следваща спирка:




