Тръгваме на път в посока Cisto Provo. Ще издирваме едни „дупки“. Докато разглеждах разни сайтове и си търсех интересни места, които да посетим видях една снимка. Определено привлече вниманието ми, но за съжаление не пишеше нищо повече за мястото под снимката. Няколко дни издирвах в нета къде се намира и подробности какво представлява. След дълго ровене все пак намерих поне координати и име „Velika i Mala Crljivica„. Идеално се вписваше в маршрута от Сплит до Имотски. Нямах достатъчно време за да прочета повече, така че щяхме да действаме на принципа да отидем да видим, а после ще четем.
Velika i Mala Crljivica се намира до Cisto Provo. На самият път е и няма как да го пропуснете. Ако идвате от Сплит, вдясно има един голям кръст, до него хърватското знаме и едни големи „камъни“. Има място, където да се паркира. Някъде прочетох, че предстои да направят обособен паркинг в близост. Подобна снимка бях видяла, когато започнах да издирвам информация за „дупките“.Всъщност това са седем кладенеца. Смята се, че те са били построени през Средновековието (14-ти – 15ти век) и до втората половина на 20ти век са били източници на питейна вода. На един от кладенците има гравирана година от 18-ти век. Аз лично гравираната дата не съм я видяла, но както споменах информация за мястото събирах след като вече го бяхме посетили. Нямам представа какъв е диаметърът на кладенеца, но ето една съпоставка. Седемте кладенеца са с различни размери. Каква е ролята на камъните поставени около кладенеца все още не знам или поне до момента не съм намерила информация. На някои от кладенците има стълби, по които се слиза до водата.  Алекс не се вълнува от „дупки“ , намерила си е цветя. Бонус към мястото се оказаха „камъните“.Когато спряхме, в далечината видях много „камъни“. Но нали бяхме тръгнали да издирваме „дупките“ и в началото не им обърнах внимание. След като отделихме достатъчно време на кладенците се насочихме към въпросните камъни. Когато се приближихме достатъчно всъщност разбрах, че това са стечки (Stećci). Стечките са средновековни надгробни плочи. Първите стечки са направени през втората половина на 12-ти век и достигат своя връх през 14-ти и 15-ти век. В началото на 16-ти век тяхното използване се прекратява.Най-много стечки са открити в Босна и Херцеговина (около 60 000), останалите 10 000 са открити в днешните територии на Хърватска (4 400), Черна гора (3 500) и Сърбия (2 100). За съжаление около 90 % от тях са в лошо състояние. Стечките са включени в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство през 2016г. В този списък има 28 некропола (около 4 000 стечки), като 20 некропола са в Босна и Херцеговина, 2 в Хърватска, 3 в Черна гора и 3 в Сърбия.В Хърватска двете места, където може да се видят най-добре запазените стечки са:
Velika and Mala Crljivica, Cista Velika
St. Barbara, Dubravka, KonavleНекрополът в Cista Velika се намира от двете страни на пътя между Trilj и Imotski. Всъщност това е бил стaрият античен път Тилури – Нарона. В околностите са открити останки от пет различни църкви.Освен с внушителните си размери (някои достигат до височина 2 метра) за стечките са характерни и изобразените символи – кръст, полумесец, танц, лов, спирали, звезди, животни и др.Учените са стигнали до извод, че стечките са били обща традиция сред босненските, католическите и православните последователи на църквата и не принадлежат към определена религиозна вяра. Според други стечките са свързани с образуването на босненското кралство и влиянието на богомилите. Всъщност ако се доверим на източници на български език мнението е, че стечките и богомилите вървят „ръка за ръка“. Според външни източници тази теория е неприемлива, защото не на всички територии, където богомилството е било разпространено има открити стечки. Друга причина за отричане на връзката стечки – богомили е символът на „кръст“. На стечките има изобразен кръст (снимката по-долу), а в същото време богомилите не са уважавали този символ.

Аз лично останах доволна от тази по-различна разходка. Търсенето на информация за мястото, което посетихме определено ме „подхлъзва“ да се върна отново в Босна, за да видя поне Радимля край Столац. Всъщност мислех да минем от там, но не стигна времето. 

Поемаме към следващата точка – ще издирваме едни езера. 
Споменах още в началото, че много вода ще има – освен че в маршрута имаше много такива точки, по трасето се появяваха още и още.

Алекс е готова да ни закара към следващата точка.

 

Следваща спирка Червено езеро, Синьо езеро, Имотски – част 10