Каймаклъ – най-широкият подземен град
Въпреки, че вече посетихме подземния град Деринкую, решаваме да разгледаме и Каймаклъ. И двата града имат сходни помещения, които са използвали за обитаване, но нивата са разположени по различен начин. Имаме възможност и тук да си наемем гид, но избираме да си го спестим. Вече е почти обяд и очаквано има доста туристи, което ще затрудни като цяло следването на гид и правенето на снимки, без да влиза цяла група в кадъра. Като бонус се присъединяваме към една македонска група и слушаме на аванта техния гид.
Подземният град Каймаклъ се състои от 5 нива (или поне толкова са открити до момента). В него има множество тунели, които водят до различни помещения. 
Подземният град Каймаклъ е различен от Деринкую по отношение както на неговия план, така и на създаването му. Проходите на Каймаклъ са ниски и тесни. Първоначалният строеж на Деринкую е около 7в. Според археолозите първото ниво на Каймаклъ може да е било построено от хетите около 1400 г.пр.н.е. Подземният град Каймаклъ е бил използван като сигурно убежище за бягащите от религиозни преследвания, като основно са се укривали християни през византийската епоха, за защита на нашествието от араби. Според археолозите, в подземния град са живели до 6000 души.
Градът е подреден около вентилационни шахти, които се спускат на 80 метра надолу и осигуряват кислород на всички нива. Разположението на помещенията е съобразено с мястото на вентилационните шахти.
На първият етаж е разположен обора за животни. Обособени са и места за храната на животните, която да е достатъчна за половин година. Както и в Деринкую, друга причина за поставяне на животните на най-горният етаж е по-лесното извеждане на животните от подземният град. Освен това по този начин миризмата от животните ще остане на повърхността и няма да се разнася по етажите надолу, където са жилищните помещения.
Септичните ями са били разположени на горните нива, с цел защита на подземния град. Идеята е била при нахлуване на враговете, те да попаднат на тоалетните, миризмата да ги отблъсне и това да ги спре да продължат към долните нива на града.
На вторият етаж има църква с две апсиди. Пред апсидите е разположен купел, а отстрани покрай стените са направени места за сядане.
На третият етаж се намират най – важните зони в подземния град – складовете, кухните и пресите за вино или масло. Има също и съдове за топене на мед, който се добивал от мини между Аксарай и Невшехир. 
Маслото, което са използвали за осветление е било добивано от растение, което се намира на повърхността в района. Това растение (не запомнихме името) има свойства, при горенето си да отделя много по-малко дим, в сравнение с останалите използвани материали, а за жителите на подземния град е било важно да останат незабелязани от врага на повърхността.
Жилищата са били обособени според нивото на заможност. По-богатите семейства са имали възможност да бъдат в самостоятелни помещения на горните етажи. Имали са дори обособени зони за кухня. По-бедните жители на града са използвали долните етажи за живеене. Те са използвали общи кухни. Готвенето в подземният град се е извършвало предимно през нощта и то не всеки ден, за да не се вижда дима.
Подземният град е като лабиринт – с всички тунели, пътеки и стълби е лесно да се изгубиш. За улеснение на туристите са поставени червени и сини стрелки – червените водят надолу към другите нива, сините – нагоре към изхода. В подземният град няма почти никакви знаци или указателни табели за помещенията. За целта има гидове, които разказват как е протичал живота там. Аз бях чела предварително за двата града, но информацията в интернет е оскъдна. Най-добрият вариант за разглеждане е рано сутринта, преди тълпите от туристи и по възможност с гид.
В целият подземен град Каймаклъ има огромни кръгли камъни. Те са били използвани за защита на жителите в случай на нападение. Няколко мъже е трябвало да прехвърлят камъка през вратата, като заключват всички вътре и ги пазят в безопасност.
Между двата подземни града Каймаклъ и Деринкую има прокопан тунел. Тунелът се е срутил, но по времето, когато са използвани подзмените градове е бил използван. Ако враговете са били на повърхността над единият град, жителите са използвали тунела, за да стигнат до другия град и да излязат на повърхността.
Излизаме от подземния град Каймаклъ и минаваме покрай магазинчетата пред входа. В едно от тях виждаме тениски с надпис Кападокия. Сашо харесва една и нали сме в Турция започва да се пазари за цената. Всичко разбира се е за емоцията, но пък има ефект – от 180 лири първоначална цена, успява да си я купи за 150 лири.
Стигаме на паркинга, за да потеглим към следващата дестинация. Сашо вижда локва със зеленикава течност под кемпера. Проблем! Отваря капака и започва разследване. Радиатора за антифриза изпуска. Лошо! Ние сме едва в началото на пътешествието и ни предстоят още доста километри.
Човекът от паркинга като ни вижда с вдигнат капак веднага пристига. Комуникацията между двамата е интересна, но нищо, важното е, че се разбират. Човека обяснява да не се притесняваме. Тръгва на някъде, стига до един контейнер, влиза в него до половината тяло и вади една бутилка от вода. След малко се връща със същата бутилка, пълна с вода и я долива в радиатора. Толкова беше бърз в действията си, че Сашо дори не успя да му каже, че имаме резервен антифриз за доливане. И бутилки имаме в кемпера. Уникални хора са турците, винаги ще ти се притекат на помощ, или пък ще те поканят да пиеш чай.
Тръгваме, и се надяваме, че течът ще е поносимо малко и това няма да ни попречи да продължим пътешествието си. Връщаме се в посока Гьореме, ще мислим по пътя какво да посетим.