Деринкую – най-дълбокият подземен град

В Кападокия има между 150 и 200 подземни града, с различна големина, като най-дълбокия е подземният град Деринкую, а най-широкия е подземният град Каймаклъ.

Подземният град Деринкую се намира в самият град Деринкую, на около 40 км от Гьореме. След като станахме в ранни зори, да летим с балон и да посрещнем изгрева се върнахме в къмпинга и набързо спретнахме програма за деня. Първа спирка е Деринкую с надеждата, че като отидем рано, ще избегнем тълпите от туристи. Все още е рано, но успяваме да наемем гид (на английски), който да ни разкаже подробности за подземния град. Цената на гида е 200 TL.

Деринкую е открит случайно през 1969 г., когато жител на Кападокия, докато разширявал своят дом, разбива стена и открива мистериозна стая, изсечена в скалата до жилището му. Вдъхновен от находката, човекът продължил да копае, разкривайки едно след друго дълбани в скалата пространства.

Предполага се, че етажите на подземния град са около 20, но към момента са проучени 8 етажа, достигащи на дълбочина до 55 метра. От тези 8 етажа достъп за туристи има само до 4.

Проходите в подземния град са прокопани във вулканична скала.

Най-старите етажи на подземните градове обикновено са входните етажи, които са били използвани предимно като конюшни. Това се дължи на трудността, да се накарат животните да слязат на по-ниските етажи.

На дълбочина между 70 и 85 метра, или далеч под най-ниското ниво на града е имало 52 вентилационни шахти. На най-ниското ниво е изградена водопроводна система, чрез която да се задоволяват нуждите на всички жители по етажите. Не всеки етаж е бил снабден с кладенци за вода, за да се предпазят обитателите от отравяне по време на набези.

Тези подземни жилища, не са били предназначени за постоянно обитаване, а са функционирали като временни укрития във времената, когато градът на повърхността е бил под обсада. Те са проектирани така, че десетки хиляди души да живеят под земята в продължение на месеци, защитени от атакуващите армии. Учените са категорични, че Деринкую е било обитавано от поне 20 000 човека едновременно.

В Деринкую има изградени помещения за всичко, което е било необходимо за нормален живот, в продължение на месеци. Има кухни, трапезарии, резервоари за вода, хранилища, изби за вино и олио, както и училище. Има дори и места за богослужение, в това число параклис с размери 9х20 м, с приблизително триметров таван. Всяко ниво на града е внимателно проектирано за специфичните цели.

Първата галерия в близост до входа е била използвана за животните – коне, кози, крави и други, с цел миризмата от животните да не слиза надолу към жилищата. Другата причина е, животните да могат по-лесно да се придвижват до повърхността.

Кухните обикновено са били на горните етажи. Не всяко семейство е имало кухня – по-заможните семейства са имали собствена кухня, а другите са използвали общи помещения. Винарните са били на горните етажи, за да може по-лесно да се транспортира готовата продукция. Всички тези изградени помещения показват, че жителите на Деринкую са били готови да прекарат месеци под повърхността.

Интересно е да се отбележи, че между различните етажи е имало пътища за евакуация, както и такива, водещи извън града. Един от тези пътища е дълъг около 10 км и се смята, че води до подземният град Каймаклъ. Към днешна дата този тунел е срутен, но тогава се е използвал за прениване от единия град в другия.

Деринкую разполага с огромни подвижни порти под формата на много тежки каменни дискове, дебели почти 60 см и с диаметър над 180 см. Тези порти се търкаляли настрана, за да могат хората да влязат, и отново с търкаляне се затваряли, чрез кръгъл отвор в центъра им. През отвора по всяка вероятност са изстрелвани стрели към врага., след като вратата е затворена. Жителите на града са използвали лостове, за да търкалят тези огромни, тежки врати през тунелите. Заедно с ниските тавани в тунелите, това е било основен защитен механизъм, за да се гарантира, че нашествениците не могат да щурмуват подземният град.

На първите два етажа са разположени конюшни, преса за вино, както и трапезария с изсечени в скалите маси. На третият и четвърти етаж се намират жилищни помещения, църкви, оръжейни и тунели. На по-ниските нива може да се види църква във формата на разпятие, зала за срещи с три носещи колони, както и тъмница. До залата за срещи има има кръговиден проход, за който се смята, че е служил като изповедалня.

От 3-ти и 4-ти етаж слизането става по вертикални стълби, които водят до кръстовидна църква на най-ниския етаж.

Едно от най-впечатляващите пространства в Деринкую е голямо помещение със сводести тавани, за което се смята, че е било религиозно училище.

В края на разходката благодарим на нашият гид и го молим да ни направи една снимка.След разглеждането на подземния град се насочваме към един площад. Денят е Великден, а ние сме в ислямска държава, където основните религиозни храмове са джамии. Но в далечината виждаме църква и тръгваме да я разгледаме.

Църквата Узумлу – Свети Теодор Трион (Üzümlü Kilisesi – Aziz Theodoros Trion Kilisesi)

Църквата Узумлу е кръстена така, заради гроздовете гравирани около вратата. Името на църквата е Агиос Теодорос и е изградена през 19-ти век от гръцката православна общност в региона. Над вратата има плоча с надпис на гръцки: „Тази много свята църква на Агиос Теодор Трион е построена по времето на император султан Абдулмецид хан, с насърчението на Света Икона (митрополита) Неофитос Ефенди с неговата висока воля и с даренията на християните, живеещи тук (Малакопи) и с усилията на главния архитект Кириако Пападопулос Ефенди от Халдиас. Тя била посветена на Агий Теодор и открита с благословия. Чрез своя (Агиос Теодор) Аллах да защити тази страна от всички опасности. Амин. Годината е 15 май 1858…“