ХеГеСе йок
Добре дошли в Турция! Веднага след преминаване на граничния пункт спираме на Shell да заредим гориво, защото ни чакат много километри. Питам за ХеГеСе (HGS стикер) – ХеГеСе йок, може само да заредиш стикер, но не и да си купиш. Питам за Turkcell карта за интернет – има за 600 лири. Тцъ, не искам за 600 лири, знам че цената е на половина.
Качваме се на кемпера и потегляме към следващата точка, за която знам, че работи денонощно и може да купим HGS. Знам, че много хора са си купували стикер от там, но не и ние. Разпознавам мястото, огледала съм го добре в google maps. Спираме и знаем, че трябва да пресечем пътното платно и да минем от другата страна. Слизаме с идеята да пресечем неправилно, защото има знак „забранено за пешеходци“. Действието се развива пред погледа на униформени от няколко полицейски коли. Но на нас ни трябва HGS и сме твърдо решени да пресечем и да вземем стикера. В този момент единият полицай започва да ръкомаха да продължаваме по пътя и чувам как казва „Капалъ, капалъ!“. Аз обаче не се предавам и питам „ХеГеСе капалъ?“. И той направо ме успокои „ХеГеСе капалъ!“ и отново ръкомахайки показа да продължаваме по пътя.
Ами добре, то няма друго какво да направим. Часът е около 2,30 през нощта, а километрите, които ни чакат са доста. Продължаваме без стикер. На следващите възможни места спираме с надеждата да открием стикер, но уви все едно и също чувахме ХеГеСе йок. Даже и на Babaeski, където съм чела, че доста хора купуват стикер положението беше ХеГеСе йок.
Към 4:30 часа спираме на поредната отбивка от магистралата и отново ХеГеСе йок. Решаваме, че ще останем да спим на този паркинг, защото вече сме много изморени. Има заведение, бензиностанция, става. Дремваме 2,5 часа, наливаме вода, бързо кафе от термоса и отново на път.
Уж съм задала маршрут, който е качен в GPS-а и този маршрут трябва да мине по моста Yavuz Sultan Selim Bridge, който заобикаля Истанбул. Караме си ние по магистралата и в един момент започват някакви сериозни сгради да излизат пред нас.
Ами добре дошли в Истанбул, явно съм забравила да проверя дали все пак маршрута не се е разместил, докато съм поставяла следващите точки. Часът е около 9 сутринта, трафик колкото си искаш.
Аз тихичко се спотайвам, защото прецаках Сашо да мине през Истанбул. По едно време Сашо споделя „ Ами то като на Цариградско шосе, даже се движим по-бързо“. В трафика пропускаме възможността да си купим ХеГеСе стикер, защото виждаме табелата Ptt в последният момент, а сме в крайно неподходяща лента за престрояване.
Минаваме Истанбул може би за около един час. Продължаваме да си караме по магистралата, още доста път ни чака. В един момент Сашо спира кемпера и слиза. Изтръпвам и се чудя какво се е случило, защото сме на магистралата и покрай нас хвърчат коли. Оказва се, че ключалката на капака за газовите бутилки се е счупила и капакът се е отворил по време на движение. Добре, че не е изхвърчал. И друг път съм споделяла колко е важно е да имаш свински опашки, помагат в най-различни случаи.
Виждаме поредното място за почивка. Огромен паркинг, поне отдалеч изглежда, че има доста магазини. Спираме с надеждата да се сдобием с ХеГеСе. Сашо и Алекс тръгват на разходка в издирване на стикер. След като се върнаха ни обясниха, че това е някакъв огромен комплекс, даже влакче има вътре, но място, на което да продават HGS не е открил. Добре, продължаваме да караме по магистралата без стикер. 
По целият път времето е мрачно. Малко преди Анкара изгря слънце и след поредният HGS пункт съзирам табела Ptt. Подскачам от радост, поглеждам часовника около 16 часа и казвам на Сашо „Спирай тук, това е пощенска станция и трябва да има стикер!“. Най-накрая имаме заветният стикер! Толкова съм развълнувана, че забравям да питам човека дали предлагат карти за интернет. Връщам се отново до гишето, но интернет йок. А човека беше много мил, попълни ни всички данни, защото всичко беше на турски и малко трудно се ориентирахме къде какво да пишем.
Щастливи и доволни продължаваме в посока Анкара.
Анкара – идеята беше да не влизаме в града.
Караме си ние по магистралата, защото нали вече си имаме ХеГеСе. И, хоп изпускаме една отбивка. А трябваше да тръгнем по нея, за да продължим към първата точка за разглеждане от нашето пътешествие. Докато се движим по пътя виждам табела Konya/Adana и решавам да хванем този път, все някъде ще ни изкара. Да живеят хартиените карти, защото все още нямаме интернет. И за сваляне на офлайн карта не остана време. И така, минаваме през някакъв квартал на Анкара. Не стига, че минахме през Истанбул, ами сега и през Анкара, съдба. В един момент виждаме табела за край на град Анкара и си отдъхвам, че Сашето няма да е толкова изнервен. Дето се казва леко се разминахме с поредният голям град. Хващаме път по D750 – тези пътища не са платени. Докато нямахме ХеГеСе стикер, карахме по магистралата, сега като вече имаме стикер, караме по неплатените пътищата 🙂 Всъщност тези пътища са доста по-разнообразни от скучната магистрала. Настилката е перфектна, просто минават през самите градове. А ние избрахме да караме по магистралата, за да печелим повече време, т.к. от София до Кападокия са 1300 км.
Соленото езеро Туз гьол (Tuz Gölü, Turkey) – Турция, част 3