Задар, Хърватска – едно прекрасно градче

След Плитвички езера потеглихме в посока Задар. Предстояха ни около 150 км. Не включих други места по маршрута за разглеждане, защото бях сигурна, че ще бъдем изморени. Някъде около 20.00 часа пристигнахме в Задар. Паркингът беше почти пълен, но все пак си намерихме място. След изморителния ден имахме нужда от напитка за разпускане. Сашо тръгна на обиколка в района да издирва отворен магазин в неделя. Той не се предава лесно и въпреки липсата на магазини, беше намерил биричка в една бензиностанция. Вечерта се отдадохме на релакс в кемпера и обсъждане на емоциите от деня.
Сутринта започна съвсем лежерно. Докато ние с Дуди направим кафе, закуска и подготвим раниците за деня, Сашо и Алекс бяха на разходка.

След разходката по морския бряг намерили една площадка и Алекс е била във вихъра на щастието. Само да вметна, че батутът е напълно безплатен.

След закуската и кафето бяхме готови да се потопим в атмосферата на Задар. Нямах никакви планове за деня. Бях нахвърляла известните забележителности, но бях наясно, че с Алекс трудно ще следваме програма, затова се оставихме „по течението“ и накъдето ни отвее морският бриз. Тръгнахме да издирваме рибния пазар. За него трябваше да се класираме до обяд, за да успеем да видим все пак нещо.

Минахме покрай пристанище Фоша (Foša).

До пристанище Фоша се намира Land Gate – главният вход на града. „Земната порта“ е построена през 1543г. от венецианският архитект Michele Sanmicheli. Портата има форма на триумфална арка с три входа.

Бавно бавно по уличката и стигнахме в Парк Владимир Назор (Perivoj Vladimira Nazora). На това място е построена Крепост Форте (The Forte Fortress), а този кладенец е използван за снабдяване на венецианските кораби с вода.

Парк Владимир Назор – с малки криволичещи алеи.

Kapetanova kula – Капитанската кула е единствената запазена кула. Намира се на площада „Пет кладенеца“ и има петоъгълна форма. Построена е от венецианците за укрепване на града от турските нападения. Днес кулата се използва за изложби.

Trg Pet bunara – Площад Пет кладенеца

През Средновековието тези пет кладенеца са използвани за снабдяване на града с вода.

Над площада се намира най-старият парк на Задар „Park Queen Jelena Madije“.

Продължихме по малките улички на Задар.

Минахме през музеят на илюзията, за да проверим какво е работното време и продължихме с разходката по улиците на Задар.

Разхождахме се по стената, а аз издирвах „Морската порта“ и обяснявах на Дуди, че рибният пазар трябва да е близо. Тогава тези мили хора спряха, за да ми обяснят по кои стълби да слезем до рибния пазар. Мъжът се оказа българин и беше дочул нашият разговор.

Стигнахме до градският пазар – на външните сергии се предлагат плодове, зеленчуци, пресни билки, зехтин, сирене и др. Отстрани в закрити помещения, в градските стени има пазар за месо, а от другата страна се намира рибният пазар.

Диви аспержи

И ето ни най-накрая на рибния пазар. Малко закъсняхме (около 10 часа) за да видим атрактивните екземпляри, но все пак се разходихме. Пазарът работи от 6 до 13 часа. Местните твърдят, че това е най-добрият рибен пазар на далматинското крайбрежие.

След градския пазар тръгнахме отново по малките улички на Задар – не съвсем без цел и посока. Искахме да стигнем до най-голямата атракция на града.

Паркинг за колелета. Този е по-скромен, в сравнение с това, което сме виждали в Дания и Швеция.

Две сестри по улиците на Задар.

Katedrala sv. Stošije (Cathedral of St. Anastasia)

Видяхме едно магазинче за сувенири и не пропуснахме възможността да похарчим някоя куна. Вътре беше влязла една жена да проси. Продавачката ми се извини, че ни е  притеснила и ми направи знак да си пазим багажа.

„Морската порта“, която издирвах сутринта и не можах да открия, сега я виждам на тази снимка (на заден фон). Явно сме минали до нея. Затова са снимките, да откриваш неща, които си пропуснал, докато си се разхождал.

Тук Сашо каза, да не се оплаквам, че ни е малка терасата (6 метра).

И в Хърватска хората простират.

Бавно, бавно по малките улички стигнахме до голямата атракция на Задар. Времето изглеждаше обещаващо.

Поздрав към Слънцето (Pozdrav Suncu)

Инсталацията е направена от триста многопластови стъклени плочи във формата на кръг с диаметър 22 метра. Под стъклените плочи има соларни панели. Според Алфред Хичкок, в Задар е най-красивият залез на света. Вечер, докато наблюдаваш залеза, инсталацията „Поздрав към Слънцето“ допълва този невероятен момент със светлинно шоу.

През деня плочите са толкова топли, че с удоволствие си стоиш на тях.

Този младеж свиреше на някакви странни инструменти, но звуците, които се чуваха бяха много релаксиращи.

Алекс беше толкова щастлива, че може да си лежи и да се търкаля.

Тук вече беше взела пример от младежа с инструментите и освен обувките си беше събула и чорапите. Няма такова щастие.

И други си подремваха на припек.Папарака в действие – как мислите се получават горните снимки.А тук младежа извади друг музикален инструмент. Издаваше доста странни звуци, които не мога да определя, но беше готино. Като цяло мястото е много зареждащо, а музиката допълваше тази прекрасна гледка.

Непосредствено до „Поздрав към Слънцето“ се намира другата голяма атракция на Задар.

Морският орган – Задар

Клипа е с лошо качество, но се чуват звуците на органа.

Морският орган е уникален. Това са няколко стъпала, които стигат до нивото на морето. Под стъпалата са вградени 35 тръби с различна дължина и диаметър. В страни от „Поздрав към Слънцето“ има подобни инсталации, които са с по-малък размер и представляват другите планети от слънчевата система.След невероятните мелодии на Морският орган тръгнахме по крайбрежната алея. Споменах, че нямахме конкретен план, така че отново поехме по малките улички.

Църквата „Свети Донат“

The Forum – „Форум“ е името на всички основни площади в градовете на древната Римска империя.

След това се качихме на кулата Bell Tower с камбанарията. Изкачването в началото става по едни мнооого тесни стълбички, точно за един човек.А после следват поредица от вити стълби.

От кулата може да се види на 360° целият Задар.

На върха на кулата има осмоъгълна пирамида с медна статуя на ангел, който се върти според посоката на вятъра.

Kalelarga – най-известната улица в Задар.

Следва време за Алекс на детската площадка.

Малките улички на Задар – можеш да се разхождаш с часове.

След разходката по уличките минахме през Музеят на античното стъкло. Вероятно ако имахме гид, който да ни разкаже малко повече щеше да ни бъде по-интересно. Принципно има и демонстрация за раздуване на стъкло, но не я уцелихме.

До Музеят на античното стъкло се намира Музеят на илюзията, в който се забавлявахме доста.

А в този тунел беше най-големият купон. Когато влезеш в него, се включват различни светлини, а усещането е, че всичко се върти. Алекс не искаше да излезе от него, а ние се чудехме как да я изкараме от там.След музеят на илюзията се отправихме към кемпера, защото Алекс трябваше да поспи. То и ние имахме нужда от почивка. Преди да стигнем до времето за сън не пропуснахме и поредната детска площадка.По-късно вечерта се върнахме отново на крайбрежната алея.

Залезът над Задар. Ние не успяхме да му се порадваме много.

Тези дръвчета се правят от тел.

Как се получава тази снимка.Ето така.Разхождахме се по малките симпатични улички на нощен Задар. През деня бяхме видяли една малка уютна пицария от която се носеше невероятен аромат. Решихме да я потърсим, за да вечеряме там. Около половин час обикаляхме в района, но не успяхме да открием в коя уличка е и се примирихме, че ще вечеряме от наличните провизии.

След дългата разходка се отправихме към кемпера. Бяхме решили да спим и тази вечер в Задар. Но ние със Сашо в движение променяме програмата без много да му мислим. От Задар до следващият град са 75 км и след кратък семеен съвет запалихме кемперчето и газ към Шибеник. Абе чак газ не беше. Оказа се, че в Задар се правят ремонти на доста от улиците. И Каката (GPS) казва „завий надясно“, но ние не можем да завием, защото улицата е затворена. Така след няколко неизпълнени „завий надясно“ все пак успяваме да се включим в правилната посока за изход от Задар. Часът е някъде около 22. Ние сме доволни, че сме уцелили посоката и изведнъж препятствие. Пред нас има надлез, на който е написано ограничение на височината 2,5 метра!!! А кемперът е висок 2,70 метра. Ами сега? След толкова неуспешни опити да „завием надясно“ се оказва, че трябва да се върнем. Аз слизам от кемпера и започвам да насочвам Сашо. Той кара съвсем бавно. Колите в двете платна спряха да ни изчакат, дори човекът от насрещното движение също помогна с жестове. Кемперът вече е в най-ниската точка на надлеза, където всичко е въпрос на сантиметри и аз виждам, че сме забравили капандурата отворена. Дори и с отворена капандура  успяхме да се измъкнем и да потеглим към град Шибеник.

Следващата спирка Шибеник, Хърватска – част 6