Изпиваме сутрешното кафе, качваме багажа във вседехода, не забравяме да си вземем и вкусната питка, която ни направи баба Василка и сме готови за път. Отправяме се в посока Враца.
Има едно място, което исках да видя и през което минаваше маршрутът ни – Проходът Вратцата.
Има едно място, което исках да видя и през което минаваше маршрутът ни – Проходът Вратцата.
На скалите на прохода редовно има катерачи.
Продължаваме в посока село Згориград. В края на селото, което никак не е малко, пътят води до екопътека Боров камък. Паркираме вседехода и поемаме нагоре по поляната. Гледката е удивителна.Стигаме началото на пътеката и се запознаваме с информационните табели.
Стигаме началото на пътеката и се запознаваме с информационните табели.
Продължаваме нагоре
Ето го и първото мостче.Започваме с изкачването.
Дебнем се с Папарака кой кого да снима.Почивка преди изкачването на поредната стълбичка.На снимка не изглежада чак толкова трудно трасето, но има такива участъци. Тук изкачването е на зиг-заг и няма парапет.Папарака вече се е качил и ни наблюдава от високо.Отморила се запътвам към стълбата.Следващия моля.Продължаваме малко по равен участък.До следващата стълбичка,която всъщност води до ето тази скала, която се обикаля по дървено мостче, но от високо.
Преди обиколката на скалата има място за релакс.Тук си личи колко е широка пътеката.Веселбата предстои, личи си по физиономиите ни.Тук адреналина ми се качи на макс. Пристъпвам плахо а под мен има скала и вода.
Ето го и първото мостче.
Започваме с изкачването.
Дебнем се с Папарака кой кого да снима.
Почивка преди изкачването на поредната стълбичка.
На снимка не изглежада чак толкова трудно трасето, но има такива участъци. Тук изкачването е на зиг-заг и няма парапет.
Папарака вече се е качил и ни наблюдава от високо.
Отморила се запътвам към стълбата.
Следващия моля.
Продължаваме малко по равен участък.
До следващата стълбичка,
която всъщност води до ето тази скала, която се обикаля по дървено мостче, но от високо.
Преди обиколката на скалата има място за релакс.
Тук си личи колко е широка пътеката.
Веселбата предстои, личи си по физиономиите ни.
Тук адреналина ми се качи на макс. Пристъпвам плахо а под мен има скала и вода.
Някои са по-смели от мен, гледам нахилили са се чак.
Тъкмо си викаш край на препятствието и хоп – стълбичка.
Не е лесно.
В някои участъци има място само за един крак.
Изчакваме дружината.
Отново се изкачваме.
На снимката не изглежда нещо особено, но височината на камъка е около метър и когато си се катерил и слизал вече около 2 часа, направо ти се вижда трудно.
Почивка преди следващите стълбички.
Забавно изглежда.
Пътеката върви покрай река Лева.
Преди малко се изкачвахме, сега отново слизаме.
Маркировката по екопътеката не е много, но на по-объркващите места я има.
Корените на дървото са стълбите за поредното изкчаване.
Пътеката минава покрай това килнато дърво. Интересна гледка.
Чиста планинска вода.
Срещаме една двойка да се връщат и те ни казват още 15 мин. до водопада. Добре! Това ме мотивира да изкача баира.
Тътенът на водопада се чува вече.
Още малко и дори се вижда в далечината.
Тук терена става хлъзгав, няма и парапети.
Последни метри преди финала. Признавам си – тази фаза от маршрута ми беше най-тежка.
Но си заслужаваше усилието.
Водопадът е с височина 63 м. Пътеката преминава зад водата и се изкачва до горната част на водопада. От там може да се продължи към х.Пършевица. Ние стигнахме само до подножието на водопада.
Като преминеш от другата страна има място за отдих.Така изглежда хоризонта зад падащата вода.След като отморихме на водопада ни очакваше същия път обратно.За по-сигурно може и така да се слиза.Харесахме си едно местенце за лека закуска.По пътя обратно си набрахме и див чесън.Дивият чесън и вкусната питка на баба Василка много ни се усладиха.След закуската поехме отново по пътеката.И слизането на стълбите не беше лесно.
Така изглежда хоризонта зад падащата вода.
След като отморихме на водопада ни очакваше същия път обратно.
За по-сигурно може и така да се слиза.
Харесахме си едно местенце за лека закуска.
По пътя обратно си набрахме и див чесън.
Дивият чесън и вкусната питка на баба Василка много ни се усладиха.
След закуската поехме отново по пътеката.
И слизането на стълбите не беше лесно.
Така завърши нашата разходка до екопътека Боров камък. Ако имате път в тази посока и свободни няколко часа си заслужава емоцията. Адмирации за хората които поддържат съоръженията по екопътеката!
И моля ви, когато се разхождате събирайте си боклука в раничката и после го хвърлете на определеното място!
С тази разходка завърши и нашето великденско пътешествие.