Всяко пътешествие има начало и край. Е, това беше денят в който трябваше да отпътуваме обратно за България.Сутрешно бързо кафе и събиране на целия лагер – палатки, дюшеци, спални чували и всичко останало. Едни събираха, други товареха в колата готовия багаж. Стараехме се да сме тихи, за да не будим спящите съседи, но не стана точно така.
Последни кадри на местенцето и екипажа.
Казахме чао и на съседите.
Сбогуване от високо.
Пътят до плажа.
Настаняване удобно във вседехода, настройка на апаратурата – GPS, музика и право напред към Арнеа.
За градчето Арнеа бях чела предварително из нета и затова се запътихме натам. Информацията, която имах беше, че къщите са основно в синьо и лилаво, регионът е известен с производството на мед и с медената ракия (това прочетох в БГ сайт) и че има една голяма църква ”Свети Стефан”, която си заслужава да се посети. Освен това от основния път се отклонявахме около 10 км, така че си заслужаваше разходката.
Арнеа – едно цветно градче
И така паркирахме и тръгнахме на разходка. Първото на което се натъкнахме са колите тип пикап, в които има продукти и кантар. Колата минава по улиците, а шофьора повтаря името на това което продава. Така се натъкнахме на “Сая, сая” , поне това чувахме ние – а това беше някаква риба.
Това е сградата на общината, но тази сграда е построена през 1871г. и е най-старото училище на Халкидики основано от монаси от Атон.
Непосредствено до тази сграда се намира и църквата “Свети Стефан”.Църквата Св.Стефан – Арнеа
През 2005 г. църквата изгаря до основи при пожар. Нещо като легенда (защото не съм чела достатъчно по темата) – един мъж от Солун казва, че баща му, който е починал и бил клисар в храма, се явил в сънят му и му казал че има заровено съкровище под опожарената църква.
При археологическите разкопки са намерени останките на 3 църкви – една ранно християнска от IV век и две византийски от X и XIV век. Намерени са останки на прегърнати мъж и жена. Интересното е, че църквата е изградена наново, но всички разкрити останки можете да видите на пода на самата църква – направен е от дебело стъкло, има и прожектори които осветяват останките.
Църквата е голяма и красива и наистина ако имате път в тази посока си заслужава да спрете и да я разгледате. В същия двор се намира и сградата на Митрополията.
След църквата продължихме разходката по калдъръмените улички.Виждаме това магазинче и влизаме да питаме за медената ракия. Големи обяснения бяха. От целия разговор се оказа, че имат алкохол с мед, но не ракия, а узо. Скъпичко беше 10 евро едно малко шишенце, ама все пак си взехме. Аз не пия узо и не бих могла да кажа каква е разликата от нормалното.Продължаваме разходката по малките калдъръмени улички. Къщите са изградени в старинен стил и наистина част от тях са в синьо и лилаво, но не всички.Докато с Рене си правехме фотосесия, от тази тераса отгоре поляха с вода и щяхме хубаво да се изкъпем
При археологическите разкопки са намерени останките на 3 църкви – една ранно християнска от IV век и две византийски от X и XIV век. Намерени са останки на прегърнати мъж и жена. Интересното е, че църквата е изградена наново, но всички разкрити останки можете да видите на пода на самата църква – направен е от дебело стъкло, има и прожектори които осветяват останките.
Църквата е голяма и красива и наистина ако имате път в тази посока си заслужава да спрете и да я разгледате. В същия двор се намира и сградата на Митрополията.
След църквата продължихме разходката по калдъръмените улички.
Виждаме това магазинче и влизаме да питаме за медената ракия. Големи обяснения бяха. От целия разговор се оказа, че имат алкохол с мед, но не ракия, а узо. Скъпичко беше 10 евро едно малко шишенце, ама все пак си взехме. Аз не пия узо и не бих могла да кажа каква е разликата от нормалното.
Продължаваме разходката по малките калдъръмени улички. Къщите са изградени в старинен стил и наистина част от тях са в синьо и лилаво, но не всички.
Докато с Рене си правехме фотосесия, от тази тераса отгоре поляха с вода и щяхме хубаво да се изкъпем
ПочивкаБройката на почиващите се увеличава.И следващия член на екипажа е тук.Това е кош за боклук.
Бройката на почиващите се увеличава.
И следващия член на екипажа е тук.
Това е кош за боклук.
След разходката из Арнеа отново на път – посока Стратоники и по точно “Паркът на Аристотел”.