езерото Керкини
Продължаваме през поляната до блатистата част на езерото. Слънцето е изгряло над билото на планината.
А ето ги и първите цветни пилци.
Далечните кадри естествено са с моята сапунерка, близките – знаете си, на Папарака.
С новото ми фото още не сме минали на Tи. Така, че още се опознаваме и снимките не са перфектни.
Много пилци, много нещо на това Керкини.
Ето го и вседехода, насред поляната и около блатата.
Докато Папарака броди из шубраците да търси пилци,
аз щракам, каквото ми видят очите.
На това дърво пилците явно имаха конференция.
Ние пък се движихме с 5 км/час от блато на блато, а Папарака само викаше „Тихо, тихо, тихо!!!!“ И като видеше някоя Фтичка слизаше да снима.
Няма да обяснявам как на „тихо, тихо“ ме избиваше на смях, а в някои моменти даже ми се искаше да натисна клаксона😁
След като обходихме тези блата, тръгнахме в посока селото, за да видим какво има и от другата страна на езерото. И попаднахме на тази спретната къщурка.
В съседната градина пък имаше една красива магнолия.
Поглед към езерото.Югозападния бряг на езерото Керкини
Тази лампа ми изглеждаше като две очички, които ме гледат.
Карта на езерото Керкини
На картата има и координати на хотели за настаняване.
Около езерото Керкини се предлагат и такива екстри.
Поглед към парка.
Качваме се на вседехода, разходката с лодка я оставяме за следващия път, т.к. освен нас и Кукащия нямаше други желаещи толкова рано за разходка с лодка.Продължаваме да се движим по един черен път около езерото и става веселба. Попадаме на поредните кучета пазачи – два добермана, които обикаляха в кръг около колата НИЩО, ЧЕ НИЕ СЕ ДВИЖЕХМЕ. Прозорците до горе затворени, кучетата се въртят в кръг около колата, лаят – аз лично, предвид моя страх от кучета се чувствах като във филм на ужасите. Разминахме се без инцидентни и срещнахме ей тези сладури.
Тази табела за езерото малко трудно се вижда, подпряна на сградата.
По тези места стадата се пасат от мотористи – да овчарите си джиткат след стадото с мотори.
Пазачите на стадото са като тези, които описах малко по-нагоре (за доберманите говоря), но има и от тези новобранци.
Намерихме една беседка, а Папарака отиде да снима пилци разбира се. Само че си изпихме кафето в колата, не посмяхме да слезем на беседката, защото имаше стадо и един от големите пазачи, който обикаляше около колата, докато отмине стадото.
Папарака се завърна и продължаваме обиколката около езерото.
Спираме да се полюбуваме на тези водни лилии.
И на средата на пътя спряхме.
На където и да се обърнеш има на какво да се наслаждаваш.
Едни макове приковаха вниманието ми.
Вече бяхме решили да свършваме с обиколката около Керкини и попаднахме на този
