Великден, 4 почивни дни, хубаво време – е как да си стоиш вкъщи. Решено е, ще хващаме пътя. Посоката – с.Медковец. Част от екипажа е на работа в първия почивен ден и затова потегляме с вседехода в петък късния следобед. По магистралата се натъкваме на това указание на предната кола “ ← Към Свети Петър – Аз не бързам” добре написано.

Пристигаме някъде към 21 часа в базовият лагер – с.Медковец. Баба Василка ни посреща като скъпи гости с невероятна питка и домашно приготвена храна. За някои от нас борбата с питката беше “като невиждали” – от 2 месеца не сме яли хляб (диетични решения), но такава вкусотия не се пропуска. След като “приключихме” питката във всякакъв смисъл се хоризонтирахме по леглата, за да сме свежи за утрешната разходка.

Излюпваме се в събота сутринта от леглата, радваме се на слънчевото време, вземаме си дозата сутрешно кафе и сме готови да поемем по маршрута за деня.

Предишната година като пребивавахме тук, разполагахме с по-малко време, а и се вихрихме да печем агне на пещ (за мен беше страхотно преживяване), та не можахме да посетим Пещера Магурата и Белоградчишките скали. Е, тази година решихме, че ще пропуснем агнето, но пък се запътихме към пропуснатите забележителности. И така, ето ни на път за

Пещера Магурата

Тръгваме нагоре по алеята към входа на пещерата. Люляците бяха нацъфтяли и гледката беше много приятна.

По алеята има информационни табели.

Мъжката част от групата се нареди за билети, а ние се възползвахме от момента да купим сувенири и да направим някой друг фотос.

Алеята преди пещера Магурата.

Мартеница – кратунка

Събираме се пред стълбите към пещерата около 20-на човека, т.е. няколко групички. Оказва се, че входът за пещерата е 5 лв., но ако искаме да доплатим за екскурзовод трябва да доплатим още пари – реално се падаше от всяка групичка по още 1 лв. Ами хора, направете входа 6 лв., не е някаква фрапантна цена и няма да има нужда от разговора, който водихме за доплащане. Аз лично съм доволна от девойката, която ни беше гид – момичето добре разказваше. Благодаря й!

И така тръгваме из дебрите на пещерата. Кадрите от самата пещера почти няма да коментирам. Каквото и да кажа мисля, че ще е малко. Такива природни феномени трябва да се видят на живо, за да усетиш величието на природата.

Височината е видима.

Пещера Магурата е добре осветена.

Изобщо не тежи този камък 🙂

Има някои хлъзгави участъци, но пък на тези места има парапети.

А колко години са необходими, за да се получи това.

Хората изглеждат с големината на кукли на фона на тази гледка.

Долу вдясно има контури на мъжка глава.

Оформени във времето, изглеждат като построен град.

Разсейвам Папарака с целувка

Папарака е направил този кадър,

а аз съм уловила духчето на моя кадър.

Въпрос на гледна точка – моята е, че мъж и жена се целуват.

Че се отличава фигура е ясно. Аз виждам сова например.

Две очички с носле

Медузи

Папарака в кадър

В края на пещерата, когато започнахме да се изчакваме към изхода, нашите сенки на стената изглеждаха като как ходят първобитните хора.

И така, това беше поредния феномен, който прибавихме към раздел “Посетени”.

Излизаме от пещерата и имаме два варианта – връщане към паркинга с влакче 2 лв./ на човек или 1,5 – 2 км пеша. Не беше проблема в ходенето, просто от години не се бях возила на влакче, та хайде и ние с децата.0Обратно във вседехода и поемаме в посока Белоградчишки скали. Внезапно спиране. Папарака е видял фтичка, трябва да се улови кадъра.