Юмурталък – малко на море
Добро утро. Събуждаме се в Газиантеп, но ни се иска да поемем в посока към морето. В едно магазинче през улицата поръчвам сутрешно турско кафе. Човека с ръкомахане ми обяснява да отида при кемпера, а той ще го донесе.
Бързо кафе и закуска и тръгваме в посока към морето.
Когато правих маршрута, по картата разглеждах плажове под Адана. В началото мислех да слезем до Искендерун, но градът е близо до Сирийската граница и затова сменям посоката – тръгваме към Османие.
Караме по някакви пътища и в един момент стигаме до бариера. Море няма, само петролна рафинерия. Хората от рафинерията са много отзивчиви и ни обясняват по кой път да поемем, за да открием плаж. Добре, правим обратен завой и ако сме във вярната посока, след около 20-30 км трябва да усещаме морския полъх.
Следим табелките за Юмурталък – малко градче. Уцелили сме посоката и вече се движим по крайбрежната улица на Юмурталък. Намираме място за кемпера, а Алекс няма търпение да слезе на плажа.
През улицата виждаме няколко заведения и директно се насочаваме към тях. Избираме едното и се настаняваме. Момчето знае някоя друга дума на английски и това ни помага в избора на храна – лахмаджун, риба, калмари, пилешко, за всеки по нещо. Топличко е времето и си мисля дали да не попитам за бира. Момчето отговаря утвърдително и изтичва до съседното магазинче, за да купи бира.
След обилната храна и биричката е време да стигнем до плажа, защото Алекс с нетърпение очаква този момент.
В морето се вижда Kız kalesi, крепост в Юмурталък.
Днес е 29-ти април и ние откриваме морският сезон. До сега най-ранното ни къпане в морето е било около 24-ти май. Водата всъщност не е толкова студена. Алекс стоя поне половин час в морето и изобщо не искаше да излиза от водата. 
На плажа до мен са седнали две девойки и си говорят. Едното момиче ми се усмихва и започва разговор с мен – от къде сме, какво правим тук. Със сигурност искаше и други неща да ме пита, но каза, че почти не знае английски и комуникацията вървеше доста трудно.
Все още не сме решили какво да правим след плажа. Намираме се на около 1600 км от София и трябва да започнем да се приближаваме към дома, защото пътешествието ни е към своя край. Първоначалната идея бе да останем да спим в Юмурталък, някъде по крайбрежната алея. Докато се движим в градчето виждам магазин Мигрос и предлагам да спрем за пазар. Вземаме с Дуди по една голяма кутия прах за пране, да кажем, че и ние сме пазарували в Турция😁 мая за хляб, няколко вида локум и малко провизии за кемпера. Виждам едни големи бутилки, които решавам, че са сок от нар – безалкохолно. Даже се консултирам със Сашо и вземаме два броя за нас и един за Дуди. Всъщност сока го отворихме чак в България и тогава разбрахме, че сме взели някакъв дресинг за салата, който даже не съдържа нар.
Пазарът е отметнат, остава да решим дали оставаме в Юмурталък. Иска ни се да останем на морето, но в същото време е хубаво да тръгнем в посока България и поне малко да скъсим разстоянието. Гледам на картата пътя до Истанбул и давам предложение да се върнем отново в Кападокия. Не сме разгледали Долината Ихлара, а тя ни е почти по път, с малко отклонение. Пътят до там е основно магистрала, около 350 км. Сашо е съгласен с мен и потегляме.Минаваме през град Адана, но тук явно ще трябва да се върнем някой друг път, защото няма време да спрем, за да го разгледаме.
Следваме табелките за Долината Ихлара и в един момент стигаме до няколко паркинга, един до друг. Единият паркинг е с опънато въже, затова го подминаваме. На последния паркинг виждаме паркиран кемпер, поне няма да сме сами. Избираме подходящо място и се позиционираме така, че лесно да се измъкнем на следващия ден. Вече спокойно може да си отворим по една биричка със Сашето и да се отпуснем. Планът за следващият ден е да разгледаме долината и после тръгваме в посока Истанбул.
Долината Ихлара – Турция, част 17