Шанлъурфа
Влизаме в град Шанлъурфа или Урфа, както е старото име. В маршрута на града съм отбелязала точка с паркинг. Намерила съм го в Google maps, а и някъде съм чела за него, вероятно в park4night. Стигаме до едно кръгово, защото там е отбелязан Belsan otopark. На снимките изглеждаше голям, значи не би трябвало да имаме проблем с кемпера. Да, но там вече е паркинг за таксита. Излизаме от кръговото в първият изход. Сашето започва да полудява. Не стига, че съм го забила в този голям град и се чуди как да кара в трафика, ами съм избрала паркинг, който не съществува. Тръгваме по някаква улица и виждам табела Otopark в обратното платно за движение.
Успяваме да направим обратен завой и влизаме в паркинга. Даже и място за нас има, чудно! Този паркинг е до основните забележителности на Шанлъурфа и посред бял ден да намериш място си е чиста печалба от лотарията. Слизам с телефона в ръка, отварям преводача и започвам да пиша.
– Може ли да останем на паркинга за 24 часа?
– Може.
– Кач пара ? и показвам калкулатор
– 50 лири, ми пише човека
Направо без пари, около 6 лв. паркинг за 24 часа. Като се сетя в Хърватска какви суми плащахме, че и за кемпера са по-дебели. Пак пиша „ Ще си тръгнем утре по същото време“, за да съм сигурна, че сме се разбрали. „Тамам“ казва човека и си стискаме ръцете.
Паркираме кемпера, мятаме раниците на гърба и тръгваме на разходка в Шанлъурфа.
Тръгваме без цел и посока, накъдето ни видят очите. На офлайн карта съм направила пешеходен маршрут с основни забележителности на града, да имаме поне някакъв ориентир.
Вървим по улицата и пред нас се открива гледка с руини.
Kızılkoyun Roma Mezarları
Скална гробница от римския период
Виждам пред скалната гробница, че има туристически информационен център и се насочвам към него. От такива места обикновено вземам карта със забележителностите на града. Посреща ни едно момче. Момчето е от Сирия, от една седмица работи там и се опитва да ни разкаже за гробницата.
Шанлъурфа е известен още като Едеса и Урфа в историята. Първоначално градът е наречен Едеса от Александър Велики. По време на Османската империя започват да наричат града Урфа. Арамейците и асирийците са първите жители на Урфа. След Турската война за независимост през 1984 г. градът е преименуван на Шанлъурфа (Славната Урфа).
Тези гробници са от 2-ри и 4-ти век от н.е. Тук са открити две статуи на войници от римския период и един варовиков саркофаг. По-късно са преместени в археологическият музей на Шанлъурфа. 
Според археолозите, войнишките статуи отдясно и отляво на главната гробница вероятно са направени с цел защита на гробницата. 
Продължаваме по улицата. От другата страна е Археологическият музей на Шанлъурфа. Този музей съм предвидила евентуално за следващата сутрин. Сега идеята е да се разхождаме по улиците, но нямаме конкретен план. Стигаме до едно кръстовище, поглеждаме кафявите табели и тръгваме по една малка уличка. Цялата улица е пълна с шивашки ателиета и ремонт на машини. Чисто съвпадение, защото Дуди е шивачка по професия. 
Продължаваме разходката по улицата и започват да изникват един след друг салоните на берберите.
На шега питам Сашо дали иска да му направят една прическа. Той се заглежда през витрината вижда, че има доста хора вътре и отговаря, че вероятно много трябва да се чака.
Продължаваме и спираме пак пред един бербер. Вътре насядали няколко възрастни мъже и си говорят. Докато се усетя единият от тях излиза, застава до мен и ми посочва на картата, която държа в ръце, точката на която се намираме. Човека решил, че се лутаме и не знаем къде сме. То че не знаем, не знаем, но друга беше идеята на спирането. Вадя телефона, включвам преводача и пиша „Може ли момчето да се подстриже тук?“. С ръкомахане и усмивка ни обясняват, ама разбира се, че може, заповядайте! И всички мъже излизат от салона, за да има ние къде да седнем.
По едно време излизам пред салона да пуша. Берберът ме вижда и ми прави знак да пуша вътре. Аз му посочвам табелка на стената, на която е показано, че пушенето тук е забранено. А той с ръце ми обяснява, че вратата е отворена и всичко ще излезе навън. И така, Сашето е с нова прическа. Да му е честита! А цената за удоволствието да се слеем с местните беше около 3лв. 
Тръгваме отново по уличките на Шанлъурфа.
Не си даваме много зор със снимките, нали идеята е да се разхождаме. Но когато е възможно Сашо прави по някой кадър, без да притесняваме местните. Тук сме в Анадола и по-голямата част от жените са с хиджаб (кърпа, която покрива, но оставя лицето на показ) или никаб (покрива цялото тяло, главата и лицето и има малък отвор, оставящ очите открити).
Стигаме до пазар и се движим между сергиите. Алекс залепва на всякакви играчки, едвам се спасявам да не купим поредната. Виждам магазин с детски дрехи и влизам вътре. Алекс нали е момиче, се захласва по дрехите и накрая имаме сделка с нея за три тениски. Следващият магазин е за детски обувки. Въпреки, че е капризна към облеклото, успява да хареса едни сандали, с които да спасим положението с жегата (тези от миналата година вече са малки). Началото на месец май е и е доста топличко, не си представям в разгара на лятото какви са темературите по тези географски ширини.
Минаваме покрай магазин за мъжки дрехи и аз решавам да разгледам дали има нещо интересно за Сашето.
В Турция сме все пак, ще правя пазарлък за покупките. Комуникацията е почти невъзможна както си личи от кадъра, който е запечатал Сашо. С ръкомахане и калкулатор, върху който с момчето пишехме цифри накрая стигнахме до сделка 😊
Минаваме покрай сергия за плодове и вземаме за Алекс любимите ягоди.
За миг се замислям, дали да не купя нещо и от тук, но после решавам, че като седнем в заведение, пак ще прекалим с поръчката и подминавам.
Спираме пред сергия за толумбички с Дуди. Още помня вкуса, бяха неустоимо вкусни.
Търся между хората Сашо и виждам, че говори с един мъж. Приближавам се към тях и с учудване разбирам, че говорят на английски. По тези географски ширини е цяло чудо да намериш някой, който говори друг език освен турски. Мехмет видял Сашо с фотоапарата и го заговорил. Всъщност Мехмет е професионален фотограф, както се оказва по-късно в разговора. Даде ни насоки какво да опитаме от местната храна и къде бихме могли да се храним. Разделяме се с усмивка с Мехмет и продължваме да се разхождаме по улиците на Шанлъурфа.
В един момент стигаме до Gümrük Hanı и аз се сещам за известното мененгич кафе (menengiç kahvesi). Казвам, че е време за почивка и трябва да влезем в това заведение, защото ще ги черпя с едно специално кафе.
Намираме си свободна маса и сядаме. Комуникацията отново върви трудно, но аз вече свикнах да правя странни физиономии.
Докато аз се опитвам да поръчам ръкомахайки, Алекс се забавлява.
Все пак успявам да поръчам с пръсти три кафета мененгич, су (вода) и фанта. Мененгич кафе се прави от плодовете на дървото мененгич, което расте в тези райони на Турция. Отгоре е поръсено с шам фъстък.
На мен това кафе ми хареса, даже и на Сашо, който по принцип не пие кафе.
След кратката почивка в Gümrük Hanı продължаваме с разходката в Gümrük Bazaar – един от най-автентичните базари в Турция. 
Излизаме от базара и се насочваме към местната забележителност – Балъклъ гьол.
Балъклъ гьол (Balıklı göl), Шанлъурфа
Балъклъ гьол е свещенно рибно езеро. Легендата за това място, където се намира езерото Балъклъ е, че бил запален голям огън и пророк Авраам (Ибрахим) бил хвърлен в огъня. Когато бил хвърлен в огъня, огънят се превърнал в езеро, а дървата в риба. Дъщерята на Немрут, Зелиха плакала толкова много, че на ръба на езерото се образувало още едно малко езеро. Оттогава това езеро е благословено и рибата в него се счита за свещенна.
Името на езерото Balıklı göl е известно още като Halil-ür Rahman, което означава Приятел на Аллах.
Днес хората все още смятат това езеро и неговата риба за свещени.
Мястото е посещавано от много поклонници.
Докато се разхождаме, две девойки правят знак на Сашо, че искат да ги снима.
В един момент срещаме отново Мехмет. Той с удоволствие се включва в нашата разходка и ни разказа интересни неща.
Rızvaniye Camii – Şanlıurfa
На мястото, където е Балъклъ гьол има джамия. Тя е била изградена по поръчка на Rıdvan Ahmet Pasha, който по това време е бил управител на Ракка. Джамията е построена през 1736г., на мястото на византийска църква и се намира в средата на градина, заобиколена от медресе от три страни.
Вратата на джамията е оригинална, на 300 год. и е украсена е с флорални и геометрични мотиви.
Мехмет имаше желание да ни разкаже още неща за това свещенно място, но Алекс не разбираше нищо от нашия разговор на английски и непрекъсното ме дърпаше за ръката да се разхождаме, защото й е скучно. За съжаление трябваше да се разделим с Мехмет. Надявам се следващият път, когато се завърнем в Шанлъурфа да се срещнем отново с него.
Алекс нетърпеливо поема по пътеката. Понякога и да искам да направя някой кадър, това се оказва мисия невъзможна, защото трябва да гледам на къде се е запътила. 
Минаваме покрай едно заведение и нали сме туристи с фотоапарати, правим впечатление на тези момчета. Успяваме да проведем кратък разговор и да си направим няколко снимки с тях. Разменяме си фейсбук страниците, за да им изпратим снимките.
Съвсем близо сме до паркинга с кемпера, затова минаваме да оставим част от багажа, преди да се върнем около Балъклъ гьол за вечеря. В далечината се вижда замъкът на Шанлъурфа, но нямаме сили да стигнем до него. 
Минаваме през парка, който сутринта беше празен. Сега гледката няма нищо общо. Залезът наближава и от всички страни идват хора. В ръцете си носят легени, тави, газови котлони, одеала, чаши, кой каквото има. Постилат одеялото на поляната, подготвят чая и чакат да залезе слънцето. Рамазан е и всички с нетърпение очакват вечерната молитва. Снимки няма, за да не притесняваме хората.
Минаваме през кемпера да оставим багажа, вземаме необходимите дрехи за вечерна разходка и се връщаме отново към близкия парк до Балъклъ гьол. Търсим заведение за вечеря, преди да е настъпил залеза. Алекс харесва едно заведение с фонтан. Нямаме друг избор, освен да се съгласим с нея.
Храната е вкусна, но не колкото на предишните места. Все пак сме в туристическата зона и явно това си оказва влияние. Бира няма, затова утоляваме жаждата с айран.
След вечерята тръгваме на разходка, за да видим Балъклъ гьол осеян от светлини. Стигаме до нещо като сергия, на която се предлагат тези костюми. Срещу заплащане можеш се накиприш с тях и да си направиш снимка. 
Далечен кадър на местните, насядали в парка.
Яваш яваш приближаваме паркинга. След цял ден обикаляне по улиците на Шанлъурфа е време за почивка. Със Сашо си отваряме по една бира от запасите и се отпускаме блаженно. На паркинга е някаква лудница от коли, едни излизат, други паркират на тяхно място, клаксони нон-стоп. Важното е, че ние сме си намерили място и се надяваме, че няма да има среднощни преживявания. Правим план за следващият ден, докато пием бира и после по леглата.