Долината на гълъбите, Кападокия
След подземните градове Деринкую и Каймаклъ тръгваме към Гьореме. Умората се усеща в нас, но ни се иска да разгледаме и някоя от известните долини в Кападокия. Виждаме табела за Долината на гълъбите и се отклоняваме към нея.
Oт долината на гълъбите има прекрасна гледка към замъка Учисар. До един от магазините за сувенири има направено сърце, през което замъка се вижда като картичка. До сърцето има табела, че можеш да се снимаш пред него срещу заплащане. Гледката си заслужава и аз се насочвам към сърцето, с идеята за няколко кадъра. В същият момент идват две семейства и се започва една фотосесия. Чакам, чакам, но търпението ми се изчерпва и се отказвам. Не стига, че 15 мин. не им стигнаха за фотосесия, ами и пари не им взеха 😎
Долината на гълъбите е кръстена така, защото в скалите са издълбани къщи за гълъбите. Слънцето доста препича и решаваме да не обикаляме в самата долина. Сашо и Алекс все пак тръгват да изпробват прашната пътека.
Докато слизат по пътеката срещат една костенурка и се заиграват с нея.
Аз пък се наслаждавам на гледката от високо.
Като на всяко туристическо място и тук има магазинчета за сувенири. И ние като туристи не пропускаме да похарчим още някоя лира.
Все още има достатъчно време и поемаме към следващата долина. Отново минаваме покрай замъка Учисар.
Долината на любовта, Кападокия
Движим се с кемпера по някакъв прашен път. Сравнително равно е и продължаме да караме, докато пътят позволява. 
В един момент спираме, за да се разходим наоколо и да се насладим на прекрасните гледки. Над долината има паркирани и други кемпери. Следващият път, когато идваме по тези места ще си останем в долината, за да посрещнем изгрева.
Сашо решава да ми вдигне адреналина, като паркира кемпера възможно най-накрая. От снимките едва ли си личи добре височината, но усещането, че всеки момент ще полетим не ми беше чуждо.
Причината долината на любовта да носи това име са тези скали във формата на фалос.
Докато ние със Сашо правим снимки, Алекс под емоцията на сутрешния полет с балон рисува картина как летим с балон.
Време за фотосесия, тениската е тематична за пейзажа 🙂
В далечината се вижда най-туристическата част от долината на любовта. Туристи сме и няма как да пропуснем тази част, отиваме в калабълъка.
Паркираме кемпера и виждаме камили и понита. Със Сашо решаваме, че ще зарадваме Алекс с една разходка с пони.
Долината на любовта е тематично място за сватбени фотосесии.
Насочваме се към понитата и веднага сме заобиколени от момчетата, които предлагат услугата.
Сашо докато се усети какво става и вече е качен на една камила. Уж само да се качи и в следващият момент момчето тръгва да го разхожда с камилата. Естествено, че ни поискаха пари и за понито и за камилата. Аз си знам, че на такива места точно в това е уловката, но нямаше време да обясня на Сашо да стои далеч от камилата. И все пак беше забавно, даже много забавно. На фона на целият прекрасен ден, не си заслужаваше да си разваляме настроението и затова казах на Сашо, че ще платим каквото са поискали. Пък и той си се разходи с камилата 😁 
И мен се опитаха да ме излъжат да се кача на камилата, но аз не се поддадох.
В едно от заведенията до това дърво, можеш да купиш такова бурканче, да си напишеш пожелание, което да сложиш в бурканчето и после да го закачиш на дървото.
Не пропускаме и следващата атракция. Всички си поръчваме сладолед и се забавляваме много, докато си го получим.
Нали сме в долината на любовта, редно е и ние да се снимаме като влюбените.
След цялата програма за деня, накрая стигаме и до къмпинга за заслужена почивка. Със студена биричка жегата е по-поносима.
Докато отморяваме от наситения с емоции ден, правим планове за следващия ден. Вариантите са два – да останем още един в Кападокия, защото има още много за разглеждане или да продължим към следващото място от пътешествието. Предстоят ни още много километри за изминаване и решаваме да тръгнем на път, а ако остане време да се върнем в Кападокия. Толкова сме изморени, че дори проверяваме наличните провизии за вечеря, за да не слизаме до Гьореме.
И все пак събираме сили и тръгваме да търсим място за вечеря. Изборът е типичен турски ресторант.
Докато избираме менюто, аз все пак плахо питам сервитьора:
– Бира?
– Йок бира
– Тамам, Айран 🙂
На съседната маса носят ястие с капаче от хляб. Пропуснали сме го в менюто и веднага поправям тази грешка. 
Масата отрупана с ястия и всички изключително вкусни.
Десерта с тиква – УНИКАЛЕН. Дондурма (сладолед) с шам фъстък също беше вкусен, но тиквата надмина моите очаквания.
След тази обилна вечеря е време за малко разходка по улиците на Гьореме и после познатият баир към къмпинга. Емоциите за деня бяха толкова много, че си отворихме по една биричка преди да се потопим в света на сънищата.