Мостар (Mostar) – Босна и Херцеговина
Повозихме се на автобус, уцелихме спирката, на която трябваше да слезем и тръгваме на разходка в Мостар.
Минаваме покрай един паркинг и веднага правим лек завой, защото пред погледа ни е този кемпер.Решихме го със Сашо – такъв ще си купим … НЯКОГАААА 🙂След като се порадвахме на кемпера и обсъдихме как може и баирите да превземаме с него, продължаваме по уличките на Мостар.
Пътят ни отведе до реката, където пред нас се откри Stari most в цялата си прелест.Мостът е с дължина 30 м. и височина 20 м.Мостар е живописен град, който е разположен по двата бряга на река Неретва.Срещат се и такива огромни скакалци.Каменните улички и стълби са част от пейзажа.Този котарак беше застанал кокетно между саксиите 🙂Не след дълго се озовахме на Kujundziluk (stari bazar),където можеш да намериш най-различни сувенири,част от които напомнят за войната.Сградите в старата част на града са със запазена архитектура.
Бях си набелязала това място за дегустация на местните вкусотии, ако решим да вечеряме в Мостар.Ресторан(т) Sadrvan и момиче от персонала.Сувенирите са толкова разнообразни, че наистина е трудно да се спреш само на един – гордостта на града Стари мост, рисуван върху дърво.И самият Стари мостГледките от моста във всички посоки.Камъните на моста са толкова излъскани от многото туристи, че е възможно да се похлъзнеш.В края на моста попадаш на камъни, подредени по този начин.Вървим, гледаме и снимаме – през цялото време.Остатъци от военния арсенал използвани за изработка на мотори.Не, не съм се отнесла по сувенирите – подготвям се за следващите кадри 🙂Пред нас имаше японски туристи и т.к. ние през цялото пътешествие се бъзикахме, че сме като тях, не пропуснахме да се възползваме от подобен кадър.Вази от снарядиKoski Mehmed-Pasina DzamijaНесполучлив опит за снимане на витрина с лакомства.Често срещана гледка как се преплитат християнството (с кръста на хълма) и мюсюлманството.Кулата на Католическата църква, която се вижда от всяка една точка в Мостар.Време за малко релакс и подреждане на сувенирите, които си купихме.Местни жителиСимпатично заведениеМного се радвам на такива старинни предмети,а някои от тях не знам за какво са използвани.Сувенири от патрониПри първото минаване в опит да направим снимка, получихме сериозна критика и много ни се скара човекът. На връщане със Сашо сме се проявили като много лоши папараци, защото и двамата сме щракнали по един кадър 🙂Малко след като съм похапнала един сладолед.Папараци в сянкаKriva Cuprija – този мост е бил построен преди Стари мост като умален модел.Когато се разхождаш в Мостар не можеш да пропуснеш останките от войната. Част от сградите са оставени така полуразрушени.По други сгради можеш да видиш дупките от куршуми.А сред сувенирите в старата част няма как да пропуснеш и надписаните камъни.
Минаваме покрай един паркинг и веднага правим лек завой, защото пред погледа ни е този кемпер.
Решихме го със Сашо – такъв ще си купим … НЯКОГАААА 🙂
След като се порадвахме на кемпера и обсъдихме как може и баирите да превземаме с него, продължаваме по уличките на Мостар.
Пътят ни отведе до реката, където пред нас се откри Stari most в цялата си прелест.
Мостът е с дължина 30 м. и височина 20 м.
Мостар е живописен град, който е разположен по двата бряга на река Неретва.
Срещат се и такива огромни скакалци.
Каменните улички и стълби са част от пейзажа.
Този котарак беше застанал кокетно между саксиите 🙂
Не след дълго се озовахме на Kujundziluk (stari bazar),
където можеш да намериш най-различни сувенири,
част от които напомнят за войната.
Сградите в старата част на града са със запазена архитектура.
Бях си набелязала това място за дегустация на местните вкусотии, ако решим да вечеряме в Мостар.
Ресторан(т) Sadrvan и момиче от персонала.
Сувенирите са толкова разнообразни, че наистина е трудно да се спреш само на един – гордостта на града Стари мост, рисуван върху дърво.
И самият Стари мост
Гледките от моста във всички посоки.
Камъните на моста са толкова излъскани от многото туристи, че е възможно да се похлъзнеш.
В края на моста попадаш на камъни, подредени по този начин.
Вървим, гледаме и снимаме – през цялото време.
Остатъци от военния арсенал използвани за изработка на мотори.
Не, не съм се отнесла по сувенирите – подготвям се за следващите кадри 🙂
Пред нас имаше японски туристи и т.к. ние през цялото пътешествие се бъзикахме, че сме като тях, не пропуснахме да се възползваме от подобен кадър.
Вази от снаряди
Koski Mehmed-Pasina Dzamija
Несполучлив опит за снимане на витрина с лакомства.
Често срещана гледка как се преплитат християнството (с кръста на хълма) и мюсюлманството.
Кулата на Католическата църква, която се вижда от всяка една точка в Мостар.
Време за малко релакс и подреждане на сувенирите, които си купихме.
Местни жители
Симпатично заведение
Много се радвам на такива старинни предмети,
а някои от тях не знам за какво са използвани.
Сувенири от патрони
При първото минаване в опит да направим снимка, получихме сериозна критика и много ни се скара човекът. На връщане със Сашо сме се проявили като много лоши папараци, защото и двамата сме щракнали по един кадър 🙂
Малко след като съм похапнала един сладолед.
Папараци в сянка
Kriva Cuprija – този мост е бил построен преди Стари мост като умален модел.
Когато се разхождаш в Мостар не можеш да пропуснеш останките от войната. 
Част от сградите са оставени така полуразрушени.
По други сгради можеш да видиш дупките от куршуми.
А сред сувенирите в старата част няма как да пропуснеш и надписаните камъни.
Обиколихме старата част на Мостар и трябваше да вземем решение какво да правим. Вече бяхме поизморени, а и жегата даваше допълнителен напън за почивка. Аз имах идея разходката в Мостар да бъде вечерта, за да може да направим вечерни снимки на Стари мост и след това да вечеряме в „Шадраван“. Но вечерята трябваше да я съобразяваме с последния автобус за Благай и избора беше направен – връщаме се в Благай и ще релаксираме край реката. До следващия автобус имаше около половин час.Намираме автобусната спирка и се запознаваме с разписанието от таблото. За по-сигурно спираме една девойка и я питаме дали сме на правилното място – тя потвърди, но също така усмихнато ни обясни, че автобусът може да мине по разписание, но може и да позакъснее.
Намираме автобусната спирка и се запознаваме с разписанието от таблото. За по-сигурно спираме една девойка и я питаме дали сме на правилното място – тя потвърди, но също така усмихнато ни обясни, че автобусът може да мине по разписание, но може и да позакъснее.
връщаме се в Благай: