Немрут е все по-близо, но ни остават около 130 км до крайна точка. Ние се събуждаме в Гьолбашъ. Време за кафе, нещо за закуска и последни снимки на мястото, където пренощувахме.

Координати в Google maps  37.79246115854495, 37.649440465179985

Готови сме за най-трудната част от пътя към Немрут. Колко ще е трудна предстои да разберем.

Много ми се искаше в това пътешествие да включа Диарбекир и Мардин, но времето не е достатъчно. Поне имам повод да мисля за нови маршрути по тези географски ширини.

Следвайки пътя поемаме към Диарбекир, макар и да не стигаме до него.

Влизаме в Адъяман – голям град и със сигурност има какво да разгледаме, но се налага да минем транзит през него.

По табелите вече има и нашата посока Nemrut Dagi.

Все още сме по асфалтов път.

В един момент асфалта свършва и започва настилка от бетонни блокчета. А това е последната снимка, която правя по пътя, защото от тук започва забавната част на изкачването към Немрут.

Идеята е да стигнем до Kahta или близко населено място, да паркираме кемпера и от там да наемем такси до върха. Но това беше само идея, а реалността се оказа съвсем друга. Нямам представа какво разстояние сме изминали, но в един момент осъзнаваме, че GPS-а ни кара право към Немрут. Разстоянието, което е зад гърба ни по павирания път е достатъчно много, за да правим корекция на маршрута – ясно е, че сме се прецакали.

Пъплим нагоре по баира, виждаме знаците 30% наклон при изкачване и спускане и това никак не ни успокоява. В кемпера е пълна тишина – Сашо е толкова напрегнат, че не смеем да гъкнем, най-вече аз, защото не съм прегледала маршрута преди да тръгнем. Таблото на кемпера започва да свети като коледна елха, къде що има лампа се е включила, а двигателя е пред прегряване. Аз натискам спирачките от пасажерското място, а сърцето ми ще изхвръкне. И двамата сме минавали по какви ли не маршрути, включително и офроуд, но това трасе ни оставя без дъх.

Имам чувството, че кемпера всеки момент ще сдаде багажа, а ние сме на пуст път и около нас само планина. Дори не знаем още колко път ни остава. И в един прекрасен момент виждаме сграда пред нас.  Сашо паркира кемпера и оставя двигателя да работи, но все още е силно притеснен. Сградата е заведение в подножието на Немрут. Към нас се приближават двама мъже и разбират, че сме силно притеснени. Започват да ни успокояват, че всичко ще бъде наред, като си почине машината няма да имаме проблем. Допълват, че ако се налага може да останем за нощувка на паркинга. Това не е лоша идея разбира се, но ние след Немрут имаме още доста път в тази част на Турция да изминем.

Ситуацията все още е напрегната и дори не знам как да успокоя Сашо, че всичко ще бъде наред. Предлагам поне да отидем в заведението и да се подкрепим с кафе/чай и нещо за хапване. Сядаме на панорамната тераса и обсъждаме със Сашо какво да правим. До върха има около 1,5 км, които трябва да изминем пеш. Разстоянието като км не е голямо, но е доста стръмен участък и не сме сигурни дали Алекс ще се справи. Докато сме в размисли, при нас идва едно от момчетата в заведението и ни показва, че на паркинга има микробус с туристи, които отиват към върха. Казва, че е говорил със шофьора и той е съгласен да ни вземе, но трябва веднага да се качим.

Грабвам раницата да плащам сметката. Момчето се усмихва и казва „Go – Go“, после ще оправите сметката. Аз така кратко го описвам, но комуникацията си е доста забавна – включва думи на турски, английски и най-вече ръкомахане.

На бегом се изнасяме към паркинга. Микробусът е със запален двигател и ни чака. Няма време за смяна на обувки (нали връх ще катерим), подходящи дрехи или вземане на камера. Директно с наличния арсенал се качваме в микробуса и потегляме. Сашо е с фотоапарат, Алекс е добре облечена, Дуди винаги си ходи с антерийка, само аз съм с неподходящи летни обувки, но се надявам да се справя с трасето. Подавам пари на шофьора, за да платя транспорта до върха, но той категорично отказва да ги вземе.

Немрут !

Немрут отлежава в плановете за посещение от известно време. Сега предстои да се срещнем с тази интересна планина.

В началото изкачването е по изградена пътека с плочки.

В движение взехме от заведението храната, която бяхме поръчали и тук Алекс се подкрепя, за да има сили да стигне до върха. Поне е подходящо облечена, като изключим обувките, които не са за катерене на планина. Но това е положението, не случи на нормални родители детето.

По пътеката има изградени каменни пейки, на които можеш да седнеш за кратка почивка.

Това е последният участък преди върха.

Насочваме се към източната тераса.

По пътя се заговоряме с този човек. Цялата група от микробуса, с който се качихме са англичани. Летяли са до Измир и от там наемат ванове, с които да обикалят в Турция.

Изкачваме се бавно по пътеката, спираме за почивка и пак продължаваме.

Немрут е планина с височина 2134 метра. Основната забележителност на тази планина е откритата на върха гробница, датираща от I век пр.н.е. Царят на Комагена Антиох I Теос, който управлява между 69 и 36 г. пр.н.е., построил своята гробница, заобиколена от статуи, високи 9 метра.

На мястото е открит надпис, оставен от Антиох, в който е написано, че е построил мястото за вековете и идните поколения, като благодарност към боговете и своите предшественици.

Статуите са направени от 5 тонни каменни блокове. Главите на статуите са били отстранени от телата и разпръснати из местността – според една информация в резултат на честите земетресения, според друга – чрез насилствена намеса.

Източна тераса – Немрут 

На Източната тераса има пет огромни статуи, пирамидален огнен олтар и останки от няколко стени. Статуите са високи 9 метра, като главите им, които са разпръснати са около 2 метра. Те представляват: Антиох, четири на богове – Аполон, Тихе, Зевс и Херакъл и две на пазачите на светилището – лъв и орел.

 Крал Антиох  (King  Antiochus)

Тихе, богинята на плодородието на Комагена (Commagene Tyche)

Зевс (Zeus Oromasdes)

Аполон (Apollon Mithras)

Гробницата е била открита през 1881 година от немския инженер Карл Сестер. Планината Немрут е включена в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Това е най-високо разположеният музей на открито в света.

Западна тераса – Немрут

Статуите на западната тераса изобразяват същите божества, а също така има релефи, показващи крал Антиох, който се ръкува с Аполон-Митра-Хермес, със Зевс-Оромасдес и с Херакъл-Арес-Артанес.

Чела съм, че изгревите и залезите тук са невероятни. За съжаление не можем да се възхитим на подобни гледки – изгрева го пропуснахме, а за залеза не ни се иска да оставаме, защото има още няколко часа до него. И ако кемпера е в състояние да продължи да ни вози, е добре да се движим в светлата част на деня.

Наслаждаваме се на гледките от върха на Немрут, но е време да поемем по обратния път. Сашо оглежда пътеката от западната страна и казва, че може да пробваме да слезем от върха по нея, за разнообразие. В начало всичко е нормално.

Стигаме до един снежен участък, който преминаваме без много затруднения.

Но следващият участък със сняг се оказва проблем за мен и моите абсолютно неподходящи обувки.

Изправила му се е косата на Сашето, като знае, че този път, който изминахме с кемпера до Немрут, вероятно ще бъде същият  и в другата посока.

С летни мрежести обувки, на бос крак да газиш в снега не е много приятно. Но след като се наложи бързо да се качим в микробуса, нямам друг избор. Основният проблем е, че обувките нямат никакъв грайфер и аз се пързалям по снега. Налага се да ходя приклекнала и да се придържам с ръка, за да не полетя надолу, а от гледката пред очите ми е ясно, че полета ще бъде дълъг, защото няма къде да се спра.

Сашо вече е преминал участъка и уж ме подкрепя с обяснения къде да стъпвам, но всъщност се забавлява на мой гръб.

Изкачването и слизането на връх Немрут е успешно и ние (особено аз) сме на твърда земя. Тръгваме обратно към кемпера. Почти под върха виждаме паркиран друг кемпер и му се радваме, че е успял да стигне до тук. Но малко по-надолу виждаме автобус, който не е имал същия успех. Беше изоставен, вероятно след прегряване, а двигателя изобщо липсваше.

На поредния завой виждаме в далечината кемпера на паркинга.

Кемпера изглежда се е охладил и тайно се надяваме, че всичко ще бъде наред.

Влизам в заведението да платя сметката за поръчката, която направихме, преди да се метнем на микробуса към върха, купуваме сувенири  и отново сме на път. Леко или не толкова леко сме притеснени със Сашо, защото нямаме никаква идея какви изненади ни очакват по трасето.

След Немрут поемаме още по-надолу по анадолските пътища все по-близо до Сирия. Пред нас в далечината е мостът Nissibi Euphrates Bridge, който минава над езерото Ататюрк на река Ефрат. Снимки в по-близък план нямам, защото до моста имаше въоръжени момчета и дори и не си помислих да вадя фотоапарат.

Пътуваме из Анадола, а около нас огромни полета с камъни. На една част от тези полета всички камъни бяха събрани и наредени като ограда. Но това не са 10-15 камъка, а хиляди.

Поредната снимка с камъни. Да, има и камъни, но има и едно стадо овце  🙂

Влизаме в град Хилван (Hilvan). Възползваме се от наличието на магазини, за да купим лед, ако има разбира се. В първият магазин няма, но един мъж, който е дошъл да види кемпера и да ни каже „machine good“ ни хваща за ръка и ни води през улицата до друг магазин. Има лед – лед на метър! Докато се сетя да снимам, мъжът вече беше клекнал на стъпалата и разчупваше леда на две половини. От съседния магазин усещам аромата на топъл хляб и дърпам Сашо да влезем вътре. Направо се нареждам на опашката като виждам какви вкусотии има – топли питки, дребни сладки, соленки. Пълним торбата и обратно към кемпера. Оставям Дуди и Алекс да си ровят на воля в лакомствата и продължаваме в посока Шанлъурфа (Урфа).

Наближаваме крайпътно заведение и решаваме да спрем за вечеря. Заведението се казва „Ahmet ustanın yeri„. Докато се чудим какво да поръчаме идва собственика на заведението. Пиша на преводача на телефона, че искаме да вечеряме, а той ми отговаря: „Остави ме да ти избера менюто“. Отговарям утвърдително „тамам“ (добре) и след малко масата се отрупва със специалитети от Урфа.

Менюто беше превъзходно! Сега остава да се придвижим до крайната точка за деня. Остават ни около 40 км до Гьобекли тепе – планът е да спим на паркинга и сутринта да го разгледаме.

 

Гьобекли тепе – Турция, част 12