Зеугма – музей на мозайките, Газиантеп

Таксито спира пред музея, купуваме билети и сме готови да се потопим в света на мозайките.

Зеугма е един от най-големите и един от най-впечатляващите музей на мозайките в света. Тук са пренесени мозайките от древния град Зеугма. Римският град Зеугма е основан преди около 2300 години и се намира на брега на язовир Биречик, близо до Газиантеп.

Сред всички експонати в музея има една много специална мозайка “Gypsy girl”. Тя се намира в отделна затъмнена зала.

„Наричат я Мона Лиза на мозайките, заради одухотвореното излъчване и живите очи, които не те изпускат от поглед. За разлика от останалите мозайки в Зеугма, „Gypsy girl“ не изобразява митично същество или божество, дори не се знае дали е мъж или жена. Според една теория тя е портрет на Александър Македонски, според друга – изобразява Гея – гръцката богиня на Земята.“

По време на международната операция за спасяването на град Зеугма, част от мозайката изчезва безследно и по-късно се появява в един университет в Охайо. След дълги преговори, липсващата част от мозайката е върната в Турция.

Този клип (от You Tube) съдържа разходка в музей Зеугма.

Разходката в музея приключи и трябва да помислим как ще се върнем в старата част на Газиантеп. В далечината един стълб с жълта табела привлича вниманието ни и тръгваме към него. Приближаваме табелата и колкото и да не разбираме турски бързо се ориентираме, че има бутон, за да извикаме такси. Докато се чудим дали сме се справили с бутона, таксито спира пред нас. Казвам на шофьора „Kalesi“ и той потегля.

Наближаваме Крепостта и където да ни остави таксито ще намерим пътя до кемпера. Минаваме покрай няколко заведения и се чудим дали да не седнем за вечеря. Залезът наближава и трябва да си намерим място, преди градът да е залят от хора.

Харесваме едно заведение с тераса и прекрасна гледка, но се оказва, че трябва да имаме резервация.

Обикаляме по улиците около крепостта и стигаме до кемпера. Със Сашо се чудим дали да не седнем в заведението, пред което сме паркирали. Решаваме, че май е много „лъскаво“ това заведение и ще потърсим друго, което да е по-ориенталско. Тръгваме по познатият път от сутринта и стигаме до Millet hani.

Цялото заведение празно, само персонала, една костенурка и няколко кокошки. Не, не се бъзикам за кокошките – разхождаха се на воля между масите.

Все пак решаваме да останем в това заведение, защото е близо до кемпера и вече не ни се обикаля.

Възползваме се, че има меню и избираме по картинките – адана кебап, джигер, антеп кебап с патладжан, а за Алекс тостер, защото няма леща. Питам все пак за бира, но както и очаквах отговора беше „йок бира“, затова директно минаваме на айран.

Малко по-късно на съседната маса сядат няколко човека и започват да поръчват на английски. Разговорът е доста забавен, защото сервитьора не знае английски, но поне някои неща разбира.
– бира?
– бира йок
– уиски ?
– йок

Всъщност в заведението имаше заети три маси и трите само с чужденци.

За десерт искаме да си поръчаме баклава, а аз да опитам катмер, но оставаме разочаровани, защото предлагат само някакви тортички.

В заведението се оказва, че има и жива турска музика, но музикантите започват да свирят, когато вече сме приключили с вечерята. Цял ден се разхождахме по улиците на Газиантеп и е време да се отдадем на почивка в кемпера, в компанията на студена биричка.

Докато се разхождахме преди вечерята, видях едно магазинче за баклава. С Дуди решихме да проверим дали все още работи. За наш късмет се оказа отворено и взехме няколко кутии с баклава – една част за подаръци, другата за дегустация.

Студена бира с баклава, класика 😁 Пред крепостта, където сме паркирали е пълно с хора, затова си пием бирата вътре в кемпера, все пак сме в Турция и трябва да уважаваме техните традиции.

Пред заведението до нас, което се оказа доста луксозно, непрекъснато спираха „скромни“ автомобили – порше, ферари и други подобни колички. Колите спират пред входа на заведението, слизат хората, а от персонала паркират колите. Точно като по филмите. И ние там с кемпера – част от атракцията.

Към полунощ потока от хора започна да намалява. Сашо реши да снима крепостта и тръгна по джапанки и къси гащи. Минава известно време, а той не се връща. Излизам от кемпера, оглеждам във всички посоки, но никъде не го виждам. Така няколко пъти и в един момент започвам да се притеснявам. Телефона му е в кемпера и нямам никаква връзка с него.

А той милият седнал да пие чай в края на улицата. Поканили го хората и той решил да си поговори с тях. Отнесе си конското, когато се върна, защото много се притесних. Не, че му е за първи път и не си го познавам. За следващото пътешествие ще взема уоки токи, за да съм рахат с неговите изненадващи разходки.

Все пак преди да седне да пие чай е направил няколко кадъра на крепостта.